Тен спря пикапа на място, откъдето се откриваше прекрасна гледка към тъмната земя в низината.
— Изпреварихме дъжда поне с един час — промълви той и разкопча предпазния колан. — Искаш ли малко кафе?
Даяна кимна.
На бледата светлина от таблото, Тен отвори термоса и наля кафе. Силен аромат изпълни кабината. Мъжът подаде чашата на Даяна, която поклати глава.
— Първо ти — настоя Тен.
— Страх те е отрова ли? — дрезгаво промълви тя. Насили се да се усмихне, да прикрие тъгата, която се усилваше с всеки изминат километър.
Тен откликна на усмивката.
— Не, но открих, че кафето е по-сладко, след като ти си отпила от чашата ми.
Даяна тихо изрече името му, сетне се наведе и отпи от горещата течност. Тен изключи фаровете, угаси двигателя и свали прозореца. В кабината нахлу хладен въздух. Двамата мълчаливо си подаваха чашата с кафе, докато призрачната светлина бавно изпълни пространството между облаците и земята, преобрази всичко, проникна и засия в самия въздух.
— Светлината на духовете — промълви Тен.
Даяна го погледна въпросително.
— Така я наричаше баба ми Гъвкавата-върбова-клонка. Светлина, която ти дава възможност да надзърнеш в душата на всичко.
— Индианка ли е била? — попита Даяна.
Тен се усмихна.
— Скъпа, преди Гражданската война в Америка е имало твърде малко семейства без индианска кръв. Първите Блекторн са дошли от Шотландия преди повече от двеста години.
— И са сключили бракове с индианци, така ли?
— Понякога. Или пък просто са спали с тях. Друг път са се сражавали срещу тях. Понякога жени и деца от рода Блекторн са били отвличани по време на набезите. — Тен сви рамене. — Кръвните линии са били преплитани по множество начини. Децата, родени след официален брак, били отглеждани като бели. Децата, родени без брак, били отглеждани като индианци.
Тен отпи от кафето и продължи да говори за миналото в стремежа си да не мисли за пълните със сълзи очи на Даяна и собственото си терзание.
— Сега вече е трудно да се определи кой чии гени носи, местни, бели или смесени. Двамата с Невада имаме черна коса и медночервеникав тен. Юта е с нашия цвят на кожата, но има руса коса и черни очи. — Тен сви рамене. — В края на краищата важни са качествата на човека, нищо друго. И точно такава беше Гъвкавата-върбова-клонка. Жена от класа.
— Официален ли е бил бракът?
Мъжът поклати глава и се усмихна.
— Мъжете от рода Блекторн са воини. Склонни са били към неофициални бракове. До последното поколение сме били отглеждани като индианци. Гъвкавата-върбова-клонка беше невероятна жена. Баща й беше от рода Макензи.
— От същите Макензи, които са в „Рокинг Ем“?
Нов гръм разтърси каньона.
— Може би — отвърна Тен. — Майка й била от племето уто. Баща бил див белокож младеж, който препуснал една нощ в тъмнината и никога повече не се върнал. И в семейството на Люк има няколко такива. Един от тях изчезнал в подходящо време и на подходящо място.
— Затова ли притежаваш част от „Рокинг Ем“?
Тен се усмихна и поклати глава.
— Скъпа, преди сто години, никой не го е било грижа за незаконородените метиси. Едва напоследък хората започнаха да се гордеят и да проявяват сантименталност към индианските си прадеди.
— Тогава как си се озовал тук?
— Когато приключих с войните, бях също като Невада. Изпълнен с болка и твърде объркан. Имах нужда от дом, ала нямах представа как да се сдобия със собствено място. Бащата на Люк продаваше части от „Рокинг Ем“, за да си плати пиенето. Купих ги. И оттогава ранчото е моят дом.
Даяна почака, ала Тен не каза нищо повече. Тя проследи погледа му през предното стъкло. Земята лежеше под бурята като жена, очакваща любимия си. Макар все още да не бе заваляло, бурята придаваше призрачен отблясък на въздуха, неясен сумрак, при който всички разстояния изглеждаха еднакви. Нямаше сенки, които да определят перспективата, нямаше слънце, за да може да отбележи часът, нито пълна или изтъняваща луна, за да се измерят седмиците, нищо, което да даде ясна представа на човешкото око и съзнание.
— Светлината на духовете — дрезгаво прошепна Тен. — Когато виждаш всичко прекалено ясно.
Той се извърна към Даяна и си даде сметка за силата на собственото си желание, което го разкъсваше, уверяваше го, че ще я помни прекалено дълго, прекалено ясно.
Даяна отмести поглед от призрачната яснота на земята и срещна сребристите очи на Тен, които я изгаряха.
— За какво мислиш? — попита младата жена, преди да успее да се овладее.