Ала трезвите размишления не забавиха ударите на изпълненото с надежда сърце на Даяна. Тя стана от масата за рисуване, пое дълбоко въздух, за да се поуспокои и приближи до вратата на апартамента си.
— Кой е? — попита.
— Кеш Маккуин. Братът на Карла Макензи.
С все още треперещи ръце Даяна отключи вратата и отвори. Преди време вероятно би се уплашила от ръста на мъжа, който стоеше на прага. Сега усети единствено разочарование, което дотолкова я вцепени, че с мъка успя да се усмихне.
— Здрасти. Мислех, че си в… Южна Америка, така ли беше?
— Точно така. Върнах се миналата седмица.
— Ясно. Намери ли това, което търсеше?
Кеш бавно се усмихна. Очите му весело проблеснаха.
— Не, но малцина успяват в това начинание.
— Да, прав си, наистина е така.
— Мога ли да вляза?
— Разбира се, заповядай — рече тя и машинално се отдръпна, за да направи път на госта. — Искаш ли кафе? Или бира? Струва ми се, че един от дипломантите остави снощи няколко кутии.
— Благодаря, но предпочитам кафе. Празненство ли е имало снощи? — попита мъжът и любопитно се озърна.
— Зависи какво разбираш под празненство — усмихна се Даяна. — Ако смяташ, че включва издирването на чирепи в погрешно маркирани кашони, снощи имахме прекрасно празненство.
— Мислех, че всички находки от каньона Септембър са в „Рокинг Ем“.
— Така е. Тези са от друг обект. Пак останки от анасази. Те са първата ми любов.
Даяна изчезна в кухнята и Кеш внимателно огледа апартамента. Беше малко разхвърляно и напомняше по-скоро на кабинет на учен, отколкото на жилище. Списания, книги и снимки бяха пръснати навсякъде, като се изключи работната маса. Там господстваха чирепите и наполовина сглобените съдове. По стените бяха окачени снимки и скици. В ъгъла бяха подредени рисунки в специални прозрачни обвивки.
— Сметана или захар? — извика Даяна от кухненската ниша.
— Чисто.
Кеш се наведе да разгледа рисунките и набързо ги прехвърли.
— Много са добри — рече той, когато Даяна се върна.
— Благодаря ти. — Даяна сложи чаша кафе на масичката до Кеш и разчисти един стол от натрупаните върху него списания. — Но повечето учени предпочитат снимките, освен ако не се опитват да илюстрират любимата си теория. Тогава с удоволствие ме карат да нарисувам нещо, което никой досега не е открил при разкопки.
Смехът на мъжа отекна в малката стая. Даяна също се усмихна.
— Не исках да прозвучи толкова заядливо — промълви тя, разчисти още един стол и седна. С голяма мъка овладя гласа си и попита небрежно: — Как вървят нещата в „Рокинг Ем“?
— Точно затова съм тук.
Даяна рязко извърна глава към госта.
— Нещо не е наред ли?
— Взе ми думите от устата.
— Не разбирам.
— Карла също.
— Кеш, сигурна съм, че си дошъл поради някаква причина. Каква е тя?
Кеш се взря в дребничката жена с индиговосини очи. Нямаше представа какво точно не е наред, но бе сигурен, че има нещо.
Карла, в какво ме забърка този път? Би трябвало да имаш достатъчно здрав разум и да не ме изпращаш при жена, която очевидно страда.
Кеш се вгледа изпитателно в Даяна. Въпреки женствеността си, тя не изпращаше сигналите на свободна жена. Беше се усмихнала, когато чу смеха му, ала доста хора реагираха така. Не си даваха сметка, че смехът му е чудесно прикритие, за да си състави мнение за хората, и по-специално за жените. Една-единствена жена се ползваше с пълното му доверие.
— Карла иска да те види отново — рече Кеш. — Но ти очевидно си й ядосана.
Даяна понечи да отговори, ала от устните й не излезе нито звук. Успя единствено да поклати глава.
— Означава ли това, че Карла се е объркала и ти ще се радваш да дойдеш в „Рокинг Ем“ за следващия уикенд?
— Не. — Даяна не успя да овладее категоричния си отказ.
Не че имаше някакво значение. Не възнамеряваше да се връща в „Рокинг Ем“. Нито през този уикенд. Нито през следващия. Никога. Не можеше да понесе да срещне отново Тен и да се преструва, че помежду им не се е случило нищо. Не можеше да се преструва, че бебето му не расте в любящата топлина на утробата й.
— Карла е права — заключи Кеш. — Наистина си й сърдита.
— Не.
— На Люк ли се сърдиш?
— Не — припряно рече Даяна. — Не е нищо лично.
Тя облиза внезапно пресъхналите си устни.
— Просто… много съм заета. Учебната година тъкмо започна. Имам много работа.
— Разбирам — присви очи Кеш. И наистина беше така. Даяна не умееше да лъже. — Сигурен съм, че до ноември ще си приключила с всичко.
— Не зная.
— Може би има такава вероятност?
— Не зная! — мрачно го изгледа тя.
— Сигурен съм, че Карла ще ми смъкне кожата, ако не се появиш за Деня на благодарността. Вероятно бих могъл да надхитря сестра си, ала по никакъв начин няма да успея да се справя с шефа на „Рокинг Ем“, освен ако не разполагам с булдозер.