В залата нямаше повече нищо кой знае колко интересно. Е, полилеят е кристален, блести във всички цветове на дъгата. Е, има и мраморни бюстове. Добре де, и паркетът е с инкрустации. Покоите, където се събира най-близкото обкръжение на най-великата императрица в света, можеха да са и някак по-чудновати.
— И сега вече сте мат, Платон Александрович — заяви Екатерина, а зрителите тихо и деликатно изръкопляскаха. — Е, не се натъжавай толкова, миличък, после ще те развеселя.
Наведе се, зашепна на привелия се Зуров нещо явно весело, и самата тя се засмя ситно-ситно, така, че двойната й брадичка се затресе. Придворните тутакси се отдалечиха, някои дори се направиха, че гледат полилея и гипсовите орнаменти по тавана.
Фаворитът също се усмихна, но кисело. Продума:
— Благодаря, ваше величество.
Ох, какво ли да ги гледа човек?
На Митя най му се искаше да проучи странните си съседи — американския дивак и жената с големите засукани мустаци. Той направи две малки крачки назад, за да не ги гледа от упор, и се извърна надясно към пристъпващата от крак на крак необикновена мустаката жена.
Това се казва чудо! Защото според анатомо-физиологичната наука представителките на женския пол като надарени с повишена способност косите им да растат по тилно-теменната част на краниума, не са предразположени по природа към лицево окосмяване. Да можеше да я дръпне за мустака да види не е ли залепен?
Сигурно и на Нейно величество й беше хрумнало същото.
Тя отново, за втори път днес, погледна застаналите отделно Митридат и татко му, индианеца, мъжа-жена и (най-отпред, в позата на полкови командир на парад) оберщалмайстера15 Лев Александрович Кукушкин, благодетеля на Митя и татко му.
— Кого сте ни довели, Лев Александрович? С какво ще ни позабавлявате? — попита царицата и се взря по-внимателно. — Мустаците й истински ли са?
Индианецът, целият в пера и стъклени мъниста (ех, да можеше да ги пипне!), помръдна. Не разбира по нашенски, досети се Митя. Може би си мисли, че си говорят за него.
— Съвсем истински са, ваше царско величество! Тая девица Евфимия я дърпах, дърпах за растителността, избодох си всички пръсти. Не мърдат! — бодро и весело гракна Кукушкин. Точно така трябваше да говори, весело — такава му беше длъжността на Лев Александрович: да измисля шеги и закачки за развеселяване на нейно величество.
Щракна с пръсти към мустакатата — приближи се, сиреч. И той самият се устреми след нея, целият един такъв топчест и лек.
— Мила, ама вие наистина ли сте жена? — усмихна се нейно величество, оглеждайки чудото на природата.
Кукушкин скръсти ръце на гърдите си:
— Лично я проверих, ваше величество. Цялата й женска комплектация си е на мястото.
Придворните прихнаха с готовност — явно бяха очаквали Лев Александрович да каже нещо остроумно.
Императрицата също се засмя:
— Нима?
Лев Александрович вдигна два пръста:
— Фима, хайде.
С доста висок шепот жената попита:
— Да се заголя ли вече?
Приклекна и взе да запрята полите си. Екна още по-силен смях.
Премалялата Екатерина махна с ръка:
— Я стига, дърти безсрамнико. Махни я тази твоя монстра. И й подари сто рубли. Ох, че ме развесели…
Оберщалмайстерът се поклони, шавна с пръстите на другата ръка, сгъната на гърба (Митя поне добре виждаше отзад) и двама прислужници веднага се завтекоха и отведоха мустакатата Фима навън.
Сега дойде ред и на Карпови — руската Юнона, все още усмихната, отмести поглед от Митя към татко му. Той преглътна, пък и на Митя в гръдната кухина, където е сърцето, нещо му се сви.
— А от тия кой? — попита Екатерина. — Големият или малкият? Те какво?
Татко му пристъпи напред, поклони се изящно, заговори плавно и меко, с най-хубавия си глас:
— Най-покорен слуга на ваше императорско величество, конногвардейски секунд-ротмистър в оставка Алексей Карпов.
И млъкна за малко. Проверява дали императрицата ще си го спомни — досети се Митя.
Не, май не си го спомни. Колко странно — толкова е красив и приятен, а да не си го спомни? Макар че защо не, та тя е вече стара, почти шейсет и две годишна. На преклонна възраст, както знаем, умствената тинктура забавя обращението си, образува в мозъка втвърдявания, които нарушават стройната памет.
— Това е синът ми Митридат — продължи татко му и посочи Митя, който се поклони ниско, както са го учили. — Посредством ежедневни многочасови упражнения съм развил у това дете чудо невиждана острота на ума и ученост. Митридат с ненадмината бързина умножава и дели всякакви числа. Също толкова лесно ги повдига на квадрат, извлича корен и извършва всякакви други, още по-сложни математически операции. Освен това — гласът на татко му стана съвсем кадифен, — Митридат по най-превъзходен начин е овладял тайните на благородната разтуха на монарсите и мъдреците от Изтока. (Плавен жест към шахматната дъска.) И в тази игра дори сред признатите майстори няма равен на себе си. А момчето още не е и на шест годинки…
15
Оберщалмайстер — главен щалмайстер — дворянски чин 3 клас в царска Русия, завеждащ дворцовите конюшни. — Б.пр.