Подобни услуги не се забравят.
Какво чудно има тогава, че за Великия маг Митридат Карпов е същински Сатана? Най-напред провали превъзходно подготвения план, а после разкри и главната тайна на Маслов? Как да не го унищожи човек? Струва си да плати всяка цена. Само да е бързо, „без никакво съмнение“ и „най-вече без да се влиза в разговор с него“, инак не дай Боже, току-виж издрънкал за маргаритката на някого, дето не трябва!
Я как се е паникьосал, лично дойде да го търси. Сигурно по собствена инициатива. И е ясно, защо е сам. Прекалено изтънчена е тая работа, деликатна, не търпи свидетели. Няма съмнение, че малкият спътник на Прохор Иванович нямаше да стигне до Петербург. По пътя непременно щеше да му се случи някоя неприятност: или щеше да падне от шейната и да си счупи врата, или щеше да се отрови в някоя странноприемница с лоша храна. Колко му е. Дето се казва, всичко се случва.
Клетият Фондорин! Колко се е заблуждавал, като е смятал, че е довел приятеля си на безопасно място! Горката Павлина! Жертвата й ще излезе напразна.
А най-много трябваше да съжали себе си. Неслучайно Малаша е предричала на възпитаника си кратък живот.
Едно време малкият Митя си мислеше, че неговата спалня е най-сигурното убежище на света, а сега той седеше в нея и трепереше, страхувайки се да погледне към ъглите, където се бяха събрали тъмни, страшни сенки. Единствената свещ на масата гореше бледо, равно, като над покойник.
Ами ако Маслов не изчака заминаването, помисли си изведнъж Митридат. Защо да си навлича подозрения? Те да му поверят като на отговорен човек детето, а той да не го опази. Нейно величество ще се ядоса, тя и без това не е много благосклонна към охранителя си.
Друго си е, ако малчуганът без късмет си отиде скоропостижно, още под бащиния покрив. Тогава какви упреци към Прохор Иванович?
И тъкмо му хрумна тази най-ужасна от всички мисли, когато вратата тихо изскърца и започна да се открехва.
Трябваше да пусне резето! Не се сети!
През пролуката се подаде глава, в тъмното не можеше да се види чия точно. Но отгоре и отстрани този предмет беше черен, провиснал: перука е букли. Той е!
Като видя, че момчето още не си е легнало, Маслов престана да се спотайва. Отвори вратата докрай и влезе.
— Не можеш да заспиш ли? — нежно попита той. — Да не говорим пък за мен, стария човек. Все мисля и премислям. Да поседнем, да побъбрим?
Притвори вратата, затули я с гърба си и пусна резето — тази потайна маневра си пролича от тихото щракване.
Може би някое друго момче е по-пъргав разум или по-храбро, щеше да измисли нещо друго, но Митя постъпи просто както повелява природата: писна колкото му глас държи. Без думи, но много силно.
Горе-долу така:
— Иииии!
И така:
— Ууууу!
А освен това така:
— Татееее!!
Прохор Иванович провеси мопсовата си челюст, но за казване нищо не каза. Дори и да се беше опитал, едва ли щеше да излезе нещо при тоя шум.
Домашните надойдоха и задумкаха по вратата. Митя чу гласовете им, веднага спря да крещи нечленоразделно и премина към смисленото:
— Тук съм! Насам!
Маслов какво да прави? Дръпна резето и им стори път. В спалнята нахлуха и Жорж, и Малаша, и татко, и мама, и още някой, не беше ясно кой.
— Какво… какво става? — извика Алексей Воинович. — Какво ти е, синко? Да не си сънувал нещо?
Но изведнъж видя нощния посетител на Митя и млъкна.
— Ва… ваше превъзхо… Какво има?
От разперените в недоумение ръце на тайния съветник беше ясно, че се кани да лъже, но Митя го изпревари.
Втурна се към татко си.
— Няма да тръгна с него! Той е Магът!
— Е, да, сънувал си — усмихна се татко. — Какъв маг? Та това е…
— Великият! От тайния орден! Той иска да ме убие!
И започна да обяснява, но понеже много се вълнуваше, мислите му скачаха и татко му само примигваше, но нищо не можеше да разбере.
Затова пък Маслов разбра.
— Вън! — махна той към слугите. — Не ви е тук мястото! Само да ви видя, че подслушвате, ще ви пратя на каторга.
И отново пусна резето, само че сега съвсем явно.
— Гледайте, гледайте! — завика Митя на родителите си. — Той вече дори не се крие! Кажете му да си махне перуката! Там под косата си има знаци! Той е заговорник!
— Не вдигай толкова шум! — мама запуши уши. — Това е непоносимо! Утре ще имам мигрена!
Отвори вратата и излезе — това е. А Маслов, тоя злодей, пак — щрак резето.
Цялата надежда сега беше в татко.
— Какви ги приказваш, душичке? — смутено измърмори той. — Какви знаци? И защо наричаш Прохор Иванович заговорник? Как можеш?