Николас затръска глава:
— Не може да бъде! Това просто не може да бъде! Жана лъже! Вашият работодател е нарушил споразумението!
Макс го гледаше със съчувствие:
— Едва ли. Аз работя с Жана от една година и никога не съм я чувал да говори така. Има си хас, за нея това е страхотен провал. Тя идва насам. Обади ми се вече два пъти. Ужасно е нервна, направо е бясна. Много ми е мъчно за вас. Е, вас сигурно просто ще ви гръмне, но тежко му на детето. Жана знаете ли каква е? Нали, Толя?
Чипоносия, който се казвал Толя, кимна, без да вдига глава. Беше свършил с лявата ръка и се бе захванал е дясната.
Николас се опита да се овладее, но главата му беше като замразена, мислите в нея подскачаха като в кутия с пелмени, току-що извадена от фризера.
— С какво ме успахте?
— Изстрелях ви една ампула ликвозол. Нищо страшно, ей сега мозъкът ви ще се размрази. Само сетивата ви няма да може да се възстановят веднага. Може пък да е за добро — въздъхна Макс. — Искате ли да ви направя още една доза, по-слаба? Докато тя не е пристигнала. Знам ли какво ще й хрумне. Поне да не ви боли толкова. Толя, помниш ли какво прави тя с оня, плешивия?
Чипоносия отново кимна.
— Аз уж съм виждал какво ли не, но тогава направо не можах да заспя.
Бъбривият телохранител потръпна и седна.
Джиесемът в джоба му иззвъня.
— Аз съм — каза той в слушалката. — Всичко е наред… Да, и двамата… Окей — и поясни на Фандорин: — Тя е. Завила е по Дмитровското шосе.
Времето минаваше, неспирно изтичаше между пръстите му. В сравнение с чудовището, което сега летеше на север по Дмитровското шосе, пазещите апартамента убийци се струваха на Николас едва ли не като добри познати. Поне единият от тях, в който жестоката професия още не бе ликвидирала докрай живото, човешкото. Ах, да можеше да си поговори с него насаме, така, че на два метра от тях да не седи този мрачен австралопитек с неговия тънък дълъг нож!
Избор обаче нямаше.
— Вижте какво, Макс — бързо, но все пак мъчейки се да не заваля думите си, започна Фандорин. — Не знам какъв живот сте живели досега и защо се занимавате с това, с което се занимавате. Сигурно защото ви плащат добре. Сигурно ви харесва усещането за риск. Не се съмнявам, че имате сериозни основания да се отнасяте с презрение към човешкия род. Добре. Но нали имате душа. Това не са измислици, тя наистина съществува! И вашата душа ви подсказва какво може да се прави и кое не бива в никакъв случай. Е, вие невинаги я слушате, но всеки път, когато й правите напук, после се чувствате гадно, нали?
По дяволите! Пак тоя джиесем! Колко не навреме!
— Аз съм… Сега — Макс щракна с пръсти към Чипоносия. — Толя, я виж банята има ли изолация или не… Сега, Жана… Да, и двамата се съвзеха.
Чипоносия се върна след по-малко от десет секунди и кимна.
— Има изолация — каза Макс и разговорът приключи.
Той прибра джиесема в джоба си и поясни:
— Чака на светофара, минала е Петровско-Разумовското. Кара като луда!
— Нали разбирате защо се интересува — още по-бързо заговори Николас. — Тя възнамерява да изтезава детето. Дори не за да изтръгне някаква информация. Каква информация може да има това момиченце? Не, вашата началничка просто ще излее върху нея яростта си. Може сега да ви се струва, че това не е нищо повече от неприятен инцидент. Но ще минат месеци, години и това ужасно злодеяние ще тежи на съвестта ви като камък. Вие ще чувате виковете, ще виждате изкривеното от болка лице на абсолютно невинното момиченце. Няма да можете да го забравите!
Телефонът отново иззвъня.
— Аз съм… Сега… Толя, я иди да видиш там има ли контакт.
— Има, видях го — за първи път от сума време отвори уста Чипоносия.
— Има — докладва Макс. — Вие къде сте? Ясно.
Сложи джиесема на масата.
— Вече е завила по „Кимринска“. Ей сега ще дойде. Препуска като вещица на метлата си! Много съжалявам, Николай Александрович. Наистина съжалявам, но…
— Абе не ме съжалявайте мене! — прекъсна го Ника. — Дори момичето. Съжалете себе си! Ако във вас е останало поне късче жива душа, защото после сам ще се тормозите!
— Не, не мога. И стига с вашата пропаганда, че ще ви туря железата и ще ви залепя устата. — Макс се изправи и многозначително раздрънка закачените на колана му белезници. — Ако Жана ми заповяда, аз лично ще ви накълцам на бьоф строганов при всичкото ми добро отношение към вас. Аз не съм някой лигльо, а професионалист, ясно ли ви е? По-добре си помислете за ликвозола, че ще стане късно.