От антрето се чу щракане на ключ. Никога досега Николас не беше чувал нищо по-ужасно от този обикновен, толкова мирен и домашен звук.
— Е, закъсняхте — разпери ръце Макс. — Толя, я го понагледай.
И отиде във вестибюла.
Жана нахлу в стаята със скоростта на състезателен автомобил. Косите на новоизлюпената Медуза стърчаха като черни змийчета, лицето й бе застинало в маска на ярост, а зениците се бяха свили до миниатюрни точки. Насмъркала се е с кокаин — досети се Николас, отстъпвайки към стената.
Беше се приготвил кръвожадната отмъстителка веднага да нападне жертвата си, да го събори, да се вкопчи в гърлото му или да стреля, но Жана дори не го погледна. Спря се и бавно, дори малко вяло изрече:
— Днес е денят на моя позор. Репутацията ми е погубена, ще трябва много дълго да я възстановявам. Но както и да е, вече измислих начин да извлека полза от този разгром. Такова нещо предстои, че легенди ще се разказват. Никоя твар няма да посмее да ме разиграва.
— Казвай какво да правим де — нервно попита Макс.
Тя кимна към вестибюла.
— Там в чантата имам касетофон. Ще работя с момичето в банята и ще записвам. После ще изпратя касетата на Куция. Исках да е на видео, но на аудио е по-добре. Може да се пусне и по телефона, и през централата в офиса, отвсякъде. Тоя мръсник ще ми се стряска от всяка техника. Каквото и да включи, отвсякъде ще чува крясъците на дъщеричката си. И денем, и нощем. Тук или в чужбина. Аз няма да пожаля време и пари. Представяте ли си? — устните й се разтегнаха, но това трудно можеше да бъде наречено усмивка. — Сутрин Куция си включва електрическата самобръсначка и оттам се чува писък: „Таате! Татенце! Аааа!“ Знам как да го направя, въпрос на техника е.
— Вижте какво, сега няма защо да мислите за това! — високо като на глуха или на умопобъркана й каза Фандорин. — Основният ви проблем е Ястиков. Вие сте го подвели, планът ви се е провалил. Той ще иска да си разчисти сметките с вас. Не отнемайте живота на другите, по-добре се погрижете за своя!
Жана се обърна към него с цяло тяло и Николас се залепи за стената.
— А, спецът по разумните съвети! Благодаря за препоръката, обаче аз вече си поговорих с Олежка, няма да има проблеми. Но какво да правя с вас, добродушни ми Николай Александрович? — тя го погледна като готвач, който се чуди как точно да сготви парче месо. — Не, няма да ви гъделичкам с ток по чувствителните места. Имам по-добра идея. Най-напред ще послушате как пищи и крещи вашата Мирочка. А после ще организирам на семейството ви инсценировка по Едгар Алан По. Чели ли сте за дома на Ъшър. Любимата ми литературна творба.
Тя се засмя, доволна от постигнатия ефект. После заповяда делово:
— Съблечете момичето и му сложете белезници на ръцете и на краката. Не му запушвайте устата, нека пее.
— А тоя? — попита Макс и посочи Фандорин.
— Нека тича наоколо и да ръкомаха. Така ще ни е по-интересно да работим. Ако започне да жестикулира прекалено силно, цапардосайте го веднъж-дваж, но не много силно, да не се отцепи. Хайде, момчета, хайде!
— Ей сега.
Макс излезе от стаята и тръгна към вратата, по която упорито и безнадеждно блъскаше Миранда. Другият бодигард се почеса с ножа по веждите, стана от стола, но не продължи напред — явно беше решил, че партньорът му ще се справи и сам.
Фандорин изскочи след Макс и извика само две думи:
— За Бога!
Жана и Чипоносия бяха зад него, но магистърът не ги забелязваше. Погледът му беше прикован към силната, обрасла с червеникави косми ръка, която посягаше към ключалката — милиметър по милиметър, безкрайно дълго. Времето се разтягаше като гумено, секундата все не искаше да свърши.
И изведнъж се оказа, че Николас съществува в друг мащаб на времето, че може да улови тази безкрайна секунда за каучуковата опашка, да я спре и да я върне обратно.
С неистов вик, който самият той не чуваше, Фандорин се устреми напред. Непохватно превит, двуметровият магистър прекоси тесния хол и с неотвратимостта на топка, полетяла към баскетболното табло, удари е глава телохранителя в гръбнака.
Сблъсъкът беше толкова силен, че Макс се лепна по лице във вратата и полузамаян се свлече на пода. Временно загубил разсъдък и цивилизованост, Ника се стовари върху врага си и го сграбчи за гърлото.
Някъде отзад като през параван отекна женски глас:
— Стоп, Толя. Недей. Нека догледаме коридата.
С автоматично, но безупречно точно движение Макс заби пръст в диафрагмата на Фандорин и като се възползва от това, че хватката на изхъркалия магистър се охлаби, се освободи от него. Претърколи се настрани, отхвърли от противника и същевременно го халоса ребром е длан малко под тила така, че Николас падна по очи на пода.