— Браво — каза Жана, но Фандорин вече не чуваше нищо.
Той видя точно пред себе си един крак с черна обувка и свлечен чорап, изръмжа, обърна се и заби зъби в сухожилието (май се казваше ахилесово).
— Ааа! — изрева Макс и приклекна, за да се добере до главата на побеснелия заложник.
Ника изплю кръвта и парче кожа заедно с конците, слепешката вдигна рязко ръка и хвана нещо. Беше яката на риза. Тогава Фандорин се завъртя с дългото си тяло в някаква невъобразима траектория, противоречаща на законите на анатомията и е всички сила дръпна Макс към себе си.
Изгубилият равновесие телохранител глухо удари чело в паркета, а Николас се вкопчи и с другата ръка, но отгоре в яката и започна обезумял да блъска главата на врага си в пода.
Бум! Бум! Бум!
След четвъртия или петия удар Макс омекна и се свлече настрани, но Николас не можа веднага да разбере, че схватката е приключила, затова продължаваше да блъска безчувственото му тяло и все не можеше да спре.
Отчаян вик иззад вратата го накара да се съвземе:
— Гадове! Гадове! Какво му правите?!
— Всичко е наред, Мирочка, всичко е наред — изхриптя Фандорин и с ужас и недоверие погледна какво е сторил — видя един неподвижен човек, изпод чието лице бързо изпълзяваха два езика кръв.
Изправи се, дръпна се от приближаващия към обувката му червен ручей, размаха ръце и видя, че и те са окървавени.
Отзад се чу силно ръкопляскане. Жана го аплодираше.
— Изключително зрелище — каза тя и кой знае защо си свали сакото. — Бикът да смачка тореадора. Чела съм, че на такива героични бикове им издигат паметници. Коридата обаче продължава. За първи път на арената на Северния окръг на столицата излиза жената матадор Жана Богомолова.
Тя вдигна ръка, имитирайки приветствието на матадор. Запокити една по една обувките си с високи токчета. Дръпна ципа на полата си и захвърли и нея. Остана по черен чорапогащник и копринена блуза.
— Хайде, шампионе на кеча — Жана го подкани с жест. — А сега надвийте една слаба жена. Ако успеете, ще пусна и вас, и сирачето. Приемайте, наградата е сериозна.
Пристъпът на безумие, който за малко превърна възпитаника на Кеймбридж, баща на семейство и убеден противник на насилието в див звяр, беше отминал. Николас непохватно протегна ръце не за да се бие, а за да се предпази от удара. А Жана леко сви колене, понаведе глава и стана с половин метър по-ниска от своя визави.
Толя Чипоносия наблюдаваше невижданата сцена, въртейки ножа в ръцете си. По възтъпото му лице не личаха никакви емоции — нито вълнение, нито дори любопитство.
— Чуйте ме — започна Николас и залитна, ударен с крак в рамото.
Хвана се за натъртеното, а бързата като рис противничка вече го удари от другата страна — под коляното.
Фандорин се сгромоляса на пода. Тъкмо се понадигна и последва нов ритник, но този път в челото.
Той удари главата си в шкафчето за обувки и за миг му притъмня пред очите.
Криво-ляво се надигна и опря гръб в окачените на закачалките дрехи.
— Хайде де, хайде — прикани го Жана. — Намушкай ме, биче, както направи с клетия Макс.
Тя протегна ръка, за да хване Николас за пеша на сакото. Той понечи да отметне тясната бърза длан, но само успя да разсече въздуха с ръката си, а в това време пръстите с маникюр здраво се впиха в носа му и дръпнаха надолу, така че магистърът се сгъна надве.
С другата си ръка Жана го дръпна за колана на панталона, откъсна го от пода и го захвърли по корем.
Ударил лактите и коленете си, той се преобърна по гръб, но не успя да стане. Малкото стъпало го затисна към паркета и беше невъзможно да се измъкне изпод тази стоманена пета.
Като котка и мишка — мерна се в главата на загиващия Николас. В ръцете му вече не оставаха сили.
— Бикът е сразен — обяви Жана. — Внимание! Финален удар.
Седна върху гърдите на победения. Надвеси се и му прошепна:
— Сега ще умреш. Първо ще те целуна, а после ще умреш.
Той усети върху гърлото си ледените й пръсти и съвсем отблизо видя две неистово святкащи очи с черни змийски точки в средата.
Изхриптя:
— Предпочитам обратното.
Шегата му, право казано, не беше кой знае каква дори и с оглед на крайната ситуация, но някак страхотно развесели Жана.
Жената вамп нададе гърлен, бълбукащ звук, очите й се разшириха като от радостна почуда, червените устни се отвориха и от тях върху брадичката й потече алена, пенлива течност.
Без да се опитва да си обясни естеството на това загадъчно явление, само възползвайки се от това, че хватката върху гърлото му отслабна, Николас отмести главата си, за да не може кръвта да се излее върху лицето му.