И видя отгоре, над Жана, Чипоносия. Той стоеше смръщил чело и гледаше дясната си ръка.
Държеше все същия нож. Само че острието му от светло бе станало тъмно.
Той въздъхна, наведе се и с едно дръпване изправи Фандорин на крака. Жана се прекатури на пода, ръката й се отметна встрани и блесна със седефените си нокти.
— За Мират Виленович ли работите? — попита убиеца Николас.
Онзи поклати глава, избърса ножа в блузката на мъртвата жена. По бялата коприна останаха две дълги алени ивици.
— Тогава… тогава защо?
Чипоносия се почеса по бръснатия врат и отговори с нежелание:
— Не знам… Сигурно защото съм калпав професионалист. Макс е съвсем друго нещо — надвеси се над поваления си партньор и заопипва пулса на шията му.
— Не разбирам — продължаваше да се чуди Ника. — Значи не сте човек на Мират Виленович?
— Не. Просто съм човек. Отделен човек. Ъхъ, май е жив…
— Наистина ли? — зарадва се Фандорин. — Не съм ли го убил?
— Не. Ще се оправи.
— Коля! — извика през вратата Миранда. — Жив ли си? Коля!
— Да, да — без да бърза отвърна той. — Анатолий, защо го направихте? Мислех, че вие…
Фандорин не се доизказа, защото не можеше да намери подходящите думи, но Чипоносия въпреки това го разбра.
— Мислеше, че съм бездушен дръвник ли? Не, Коля, отдавна те наблюдавам. Ти си много правилен мъж. Онзи път спаси момчето на пътя. И изобщо. Не говориш празни приказки. Прав беше, като каза, че после сам ще се изтерзая. И най-вече, защо й трябваше да тормози момиченцето? Да го утрепе, разбирам, за да не я издаде или за да си отмъсти. Но защо ще го мъчи?
Толя отвори стаята, където беше заключена пленничката, и тутакси получи удар с вратата по носа. В хола стремглаво излетя Мира, хвърли бегъл поглед върху следите от боя и се втурна към Николас.
— Изроди! Диваци! Какво са ти направили! Тук боли ли те? — тя го докосна по бузата и дръпна пръстите си — те бяха червени. — А тук?
— Дребна работа, синини — отговори Ника и се почувства като персонаж от холивудски филм (Are you okay? — I’m fine. И небрежно размазва кръвта по лицето си.)
— Трябва да се разкараме оттук — каза Толя. — Прав си, Ястиков ще ни потърси сметка за провала.
Мира погледна Чипоносия и отмести очите си към Фандорин.
— Той какво, с нас ли е?
Николас кимна.
— Татко ли го е пратил?
— Не. Твоят татко… е купил Иличовския комбинат.
Каза го и се извърна, за да не вижда лицето й. Мира подсмръкна. Плаче ли?
Не, очите й бяха сухи, само дето блестяха по-силно.
— Тогава защо ни помогна? — прошепна тя в ухото на Николас.
— Защото словото е по-ефикасно от юмрука, вече съм ти го казвал.
Тя го хвана за ръката и погледна охлузените кокалчета.
— Явно. — И изведнъж целуна разкървавените му пръсти, след което се разплака.
Толя докосна Фандорин по рамото.
— Край, движение. Макс ще се оправи сам. Скоро ще дойде на себе си. Той е печен, ще се измъкне.
На входа Чипоносия бързо завъртя глава насам-натам и подаде ръка на Николас.
— Хайде, Коля, чао.
— Сега къде отиваш?
— Ще замина за Кавказ. При абхазците или в Махачкала. Там има много работа.
Вдигна яката на якето си, кимна на Мира и като прескочи ниската ограда, пое направо през голите храсти. Вейките се полюшнаха и замряха. От калпавия професионалист на име Толя останаха само няколко следи от грайфери върху снега.
— А ние накъде? — попита Мира, размазвайки сълзите си. — При татко ли? Или другаде?
При татко би било добре, за да му зададем няколко въпроса, помисли си Николас. Но каза друго:
— Още не знам. Най-важното е да се махнем по-далеч от тук.
И бързо поеха по улица „Кимринска“. Мира едва смогваше след широката крачка на учителя си и току се затичваше.
Фандорин час по час се обръщаше назад и се опитваше да спре някоя кола.
Първи спря един пикал.
— Закъде? — попита шофьорът.
— Колкото може по надалеч — промърмори Николас и нервно изгледа изхвърчалия иззад завоя черен джип. Сети се, че по мобилния телефон могат да определят местонахождението му, извади апарата от джоба си и незабелязано го хвърли под колелата.
— За стотачка ще те откарам, ако щеш, до Йерусалим — закачливо предложи шофьорът.
Джипът ги отмина.
— Къде, къде? — вторачи се в шегаджията Ника. — До Йерусалим ли?
— Ами да. До Нови Йерусалим, карам свещи.
А, има предвид Новойерусалимския манастир, досети се Николас. Колко добре. Оттам до Утешителное е съвсем близо.
Макар че по-напред трябваше да помисли дали да тръгне за Утешителное, или не.