Госпожа Куценко разбра мълчанието му по свой начин. Въздъхна тъжно и се прекръсти.
— Да, да, Мират каза, че няма да може момичето да бъде спасено… Ужасно. Само не ми разказвайте подробности, моля ви.
— Така ли го каза: „няма да може да бъде спасено“? — неволно трепна Николас.
— Да. Той се държа много мъжки, поне по телефона. Толкова ми е мъчно за него, думи нямам! А трябваше да замине и за комбината. Как да го отложи, Гебхардт няма една излишна минута… Кошмар! След толкова години да намери дъщеря си и веднага да я загуби… Нали ние с него не можем да имаме деца, казвала съм ви…
Изглежда не бе успял да овладее лицето си — домакинята се смути и заговори бързо:
— Е, нещата не опират само до Гебхардт. Дори изобщо не опират до него. Мират си е такъв — когато се чувства зле, търси утеха в работата. Горката Мирочка! Какво хубаво дете беше. Щеше да стане истинска красавица… — Инга изхлипа и внимателно попи сълзата си с кърпичка. — Нали поне не са я мъчили? Не, не, не ми казвайте! Ужасни времена, ужасни… А надуши ли пресата, ще започне една! Но Мират ще издържи на всички, той е железен. — Госпожа Куценко се огледа, макар наоколо да не можеше да има никого, и зашепна: — Сигурно знаете за Яс. Видях го днес по новините. Главата му отметната, цялата му брадичка в кръв. Ужас! Мират ли го е убил? Заради Мирочка ли? Божичко, спомням си ги двамата в пети глас — единият с перчем, другият със смешни очилца… Всички са се побъркали…
Домакинята започна да говори все по-объркано, а зъбите й тракаха — май нещата отиваха към истерия.
Николас я настани на дивана и й наля вода.
Дрънчейки със зъби о чашата, тя мърмореше:
— Да замерят с камък оранжерията… Та там има лилии, ще измръзнат… А защо Павел Лукиянович… Пристигам и заварвам само Клава… Всички са откачили, всички… Какъв е тоя живот… Човек не може да направи една крачка без охраната… Не помня вече кога съм се разхождала по улиците… Да убиват деца… Да изпращат присъди по пощата… Омраза, злоба и безумие…
— Какво?! — възкликна Фандорин. — Какви присъди по пощата? Какво имате предвид?
— А? О, това беше отдавна. Няма значение. Мират каза: не обръщай внимание, аз ще се оправям.
Инга допи водата и се изсекна.
Фандорин извади бележника си и с треперещи пръсти отвори търсената страница.
— Кога стана това? На шести юли ли?
— Точно така! На рождения ми ден, затова аз отварях всички писма. Да, на шести! Картички, поздравления и изведнъж на някакъв картон някакви дивотии: Куценко се осъжда на смърт, защото е мръсник. Нещо такова.
— „Обявен е за гад и измамник, въз основа на което се осъжда на най-строго наказание — смърт.“ Нали?
— Да, точно така! — прекрасните очи на Инга се разшириха от почуда. — Но вие откъде знаете? Какви са тия ваши бележки?
— Значи Мират Виленович е видял присъдата — констатира Фандорин, без да обръща внимание на въпроса й. — И какво направи?
— Нищо. Поръча на Игорьок да провери за какво става дума. След няколко дни го попитах, но той каза, че било глупости, нищо сериозно, някакъв луд.
Николас чак примижа — толкова ослепително, до болка ясно беше озарението. Ах, Мират Виленович, майстор на шахматните комбинации! А вие, господин Фандорин, сте магаре. Дядо ви Ераст Петрович щеше да се срамува от дедуктивните ви способности.
Ами ето го списъка на осъдените. Разгадката от самото начало е скрита в него:
СУХОЦКИ
Президент на „Хипократова клетва“ АД
Осъден — на 9 юни
Връчено на 11 юни
Изпълнено —
ЛЕВАНЯН
Генерален директор на „Играем и печелим“ ООД
Осъден на 25 юни
Връчено на 28 юни
Изпълнено —
КУЦЕНКО
Директор на „Фея Мелузина“ АД
Осъден на 6 юли
Връчено на 6 юли
Изпълнено —
ЗАЛЦМАН
Генерален директор на „Интермедконсултинг“ ЗАД
Осъден (указ.) на 14 август
Връчено на 15 август
Изпълнено на 16 август
ШУХОВ
Председател на Борда на директорите на Агенция „Клондайк“
Осъден (кор.) на 22 август
Връчено на 23 август
Изпълнено —
ЗЯТКОВ
Председател на ръководството на „Честна банка“
Осъден (указ.) на 10 септември
Връчено на 13 септември
Изпълнено на 19 септември
ЯСТИКОВ
Председател на борда на директорите на „ДДО“ АД
Осъден (указ.) на 11 октомври
Връчено на 13 октомври
Изпълнено —
ФАНДОРИН
Президент на фирма „Страната на съветите“
Осъден (кор.) на 8 ноември
Връчено —
Изпълнено —
До появата на името на Куценко присъдите не са били изпълнявани, а след 6 юли се появяват тайнствените „указ“, всяко от които води до смъртта на осъдения. С изключение на последния — господин Ястиков. Но неговата история е отделна, няма да изпреварваме събитията.