А тяхната последователност е следната. Клетият, полудял от мъка вдовец най-сетне сънува покойната си жена. От записките в „Епикризата“ (3 юни: „Благодаря ти, Люба! Всичко разбрах, всичко ще направя.“ „Отмъщението е Мое и Аз ще отплатя!“), точно в този ден, или по-скоро тази нощ, Люба се явява на Шибякин и настоява за възмездие. Нищо чудно, като се има предвид, че месец след месец в душата на мъченика се е трупала болка и обида, която търси изход. Най-напред Иван Илич е изпълнил личната си вендета — осъдил е на смърт гада и измамник Сухоцки от „Хипократова клетва“, който е обрал нещастното семейство. Не е имал намерение да изпълнява присъдата си, пък и как би могъл да го стори? Та той не е сапьор, нито снайперист, а най-обикновен чиновник, който е полудял.
Болестта му се задълбочава. Започва да му харесва да си представя, че е радетел за справедливост и борец срещу неправдата. Започва да търси реклами, които му се струват мошенически. Така в списъка на осъдените се озовава генералният директор на лотарията „Играем и печелим“, който между другото и до днес е жив и продължава да мами наивните граждани на Руската федерация.
А трети в списъка става собственикът на „Фея Мелузина“, компания, обещаваща на богатите жени неземна хубост и вечна младост. В дефиницията си за господин Куценко суровият съдия е сгрешил само наполовината: Мират Виленович не беше измамник, но гад — безспорно. И то много предпазлив гад. Няма никакво съмнение, че изпълнителният Игорьок лесно е определил що за човек е подателят на смехотворния вердикт. Точно тогава на шахматиста му хрумва планът за етюда с многото ходове: да използва лудия за свои цели. Чудесно прикритие! В записките на Шибякин датата 13 август е подчертана три пъти и до нея е изписана загадъчната фраза: „Аз не съм сам!“. Кой знае как е баламосал клетия луд. Куценко има най-широки възможности — можел е да организира съответното видение, дори да го инсценира. Когато някой много иска да повярва в нещо, и съвсем малко му е достатъчно. Особено ако не е добре…
„Указ“ означава „укази“ или „указания“, нещо такова. Изобщо, че изборът на „гада и измамника“ е направен от Висшата сила, а не от нейния „кор.“, тоест „кореспондент“. На 13 август Иван Илич получава откровението, че не е сам, а още на другия ден следва първият „указ“.
Фандорин се откъсна от бележките и отново погледна домакинята, която през цялото това време не бе спирала да излива потока на съзнанието си:
— … Почти непрекъснато сама… И никой освен него. Нито приятелки, никой. Преди поне мама. Да имах дете. Тогава да, тогава щеше да е друго. Но какво да се оплаквам. Не се оплаквам. Грехота е човек да се оплаква. Пак добре, че останах жива…
— Залцман, генерален директор на „Интермедконсултинг“. Това име говори ли ви нещо? — прекъсна я Николас.
— Познавали сте Михаил Лвович? Той някога работеше с Мират. Заедно започнаха, заедно разработиха методиката. Но после Залцман се прояви като непочтен човек. Отвори собствена клиника, открадна на Мират разработките. Не всички, разбира се, но достатъчно, за да разгърне успешен бизнес. Самият той като хирург е нищожество, никой. Дилетант в медицината. Тоест беше, защото вече го няма. Заплете се в някакви тъмни афери и накрая го убиха.
В десетката!
— А Зятков от „Честна банка“ познавахте ли?
Инга ядно плесна с ръце:
— Как да не го познавам! Изключителен подлец! Колко пъти е идвал у нас, умилкваше се на Мират, а после дори не ни предупреди, че възнамерява да фалира. Знаете ли колко пари ни изгоряха там? Мират се опита да го вразуми, да го накара да ни върне поне част от тях. Защото той беше прехвърлил милиони в разни офшорки, има вила в Кан, мерцедесът е на името на племенничката му. Къде ти! Но няма значение, намериха се по-корави кредитори от Мират и взривиха Зятков с мерцедеса му.
Нататък е ясно — кимна си Фандорин. Дойде ред на съученика му. Тук не става дума за стара вражда, а за Иличовския комбинат. Куценко е решил да отнеме на Ястиков кокала, който той дълго и грижливо е пазел за себе си. Същевременно Мират Виленович много добре е разбирал, че Яс ще се бие за тази плячка на живот и смърт. Затова е решил да нанесе изпреварващ удар. Само че Олег Станиславович е бил по-предвидлив от Залцман и Зятков — отнесъл се е към нелепата присъда сериозно, пуснал е Жана да души по следите, а по-нататъшното развитие на събитията е известно, защото в тях президентът на „Страната на съветите“ взе лично и доста активно участие…