Митридат нито вика, нито се дърпа — беше го обзело пълно безразличие. Татко му замърмори някаква молитва, притисна го до себе си и сложи върху устата му горещата си длан. Дали да не го ухапя — вяло си помисли Митя. До кокал, та да му остане спомен от малкия му син. Не, няма смисъл…
— Ха така, много добре — нареждаше Прохор Иванович, докато вадеше от джоба си някакво шишенце. — Ето още едно германско изобретение, което е по-добро от черепните издатини. Средство за приспиване. За мен химическата наука е най-висша от всички, тя е истинска кралица на знанието.
Намокри кърпата си и покри с нея лицето на малкия. Сълзите на татко му една след друга капеха по темето на Митя.
Кърпата миришеше силно и отвратително. От вдишването вътре в главата му премина някакъв гъдел и му се зави свят.
— Всичко по-нататък ще се нареди и без теб — чу се нейде издалеч гласът на Маслов, който с всяка изминала секунда се отдалечаваше все повече и повече. — Само ми помогни да го увием и да го отнесем до шейната. Това дете може и да не е голямо, но все пак тежи поне двайсет и пет кила. А на мен лекарите ми забраняват да вдигам повече от десет кила…
Освен това се чу — вече неясно дали насън или наяве:
— Аз ще се погрижа за погребението. Тук наблизо е Новойерусалимският манастир. Мястото е спокойно и тихо. Там имам свой човек. Той ще го зарови и ще му сложи кръст. Пък ти, ако искаш, после можеш да поръчаш каменна плоча, както му е реда…
След което Митя не чу нищо повече, заспа. Без сънища, без кратки тревожни пробуждания, които съпровождат обичайния сън. Просто натежа и клепачите му се затвориха, а когато се отвориха отново, видя над себе си сиво полюшващо се небе.
Изпръхтя кон, нещо издрънча, сигурно юздата.
Разсъмване. Шейна. Пътуване.
Мозъчната субстанция засега отказваше да произвежда по-дълги мисли, защото беше изтръпнала. В устата беше още по-зле — толкова сухо, че езикът му стържеше по небцето.
Митридат примигна няколко пъти и от това простичко упражнение погледът му се избистри, а мислите му станаха малко по-дълги.
Кърпа с гадна миризма. Маслов е Великият маг. Мечтите на татко са се сбъднали. Новойерусалимският манастир. Още ли не са ме докарали?
Той се понадигна и видя гърба на превития кочияш. Посипаната със сняг пелерина, високо вдигнатата яка.
Не е Прохор Иванович. Той е с по-тесни рамене. Сигурно е майсторът по страшните работи, за които бе споменал тайният съветник.
Защо ли се събуди? За да търпи нови мъки ли?
В този миг кочияшът се обърна и Митя веднага разбра, че няма да има нови мъки, защото мъките му вече са се свършили и ако не е в по-добрия свят, поне е на път към него.
Конете караше Данила Фондорин и лицето му, макар и уморено, беше извънредно доволно.
При гърците е Харон, да (мерна се в още не докрай раздвижената мисъл на Митридат), защото в Гърция винаги е топло и Стикс не замръзва през зимата. А тук е Русия, за оня свят се минава по лед, с шейна.
— Данила Ларионович — попита той със скърцащ глас, — той и вас ли уби? И сега сте почнали работа тук като Харон ли? Или нарочно ме посрещате, за да не ме е страх? Ами че мен не ме е страх.
— Няма значение — отговори Харон-Данила, — от студа съненото ти замайване бързо ще мине. По миризмата разбрах, че те е упоил със спиртен разтвор на хлорна вар. Само не разбирам защо Маслов е искал да те зарови жив? Какво си му накривил капата? Да не би и той да служи на италианеца? Невероятно!
Жив заровен? В какъв смисъл?
Учтивостта обаче налагаше първо да отговори на въпроса на събеседника си, пък после да пита.
И Митя понечи да му отговори, но заради пресъхналата уста се задави. Гребна малко снежец от плазовете и го глътна. Поолекна му.
— Точно Маслов е Великият маг. На опашното място има двоен кръст. Метастазио е отделен злодей, а този — друг отделен злодей.
Фандорин подсвирна.
— Чакай, чакай, приятелю. Как тъй? И как разбра за опашката? Та аз не успях да ти разкажа за сатанофагския обред за посвещаване: как членовете на капитула нанасят на човека с маската, на новия си Маг, тайните знаци — два на мястото на рогата и един на мястото на опашката.
— Не успяхте — заядливо каза Митридат. — Ако ми бяхте разказали, всичко щеше да се подреди по-инак. Нямаше да се навирам в устата на вълка и нямаше да остана сирак!