Вдовицата я нямаше, пък и не можеше да я има. Първо, защото от специалното отделение на психиатричната болница не пускат никого, дори на погребението на собствения съпруг. И второ, защото убиецът няма работа пред прясно изкопания гроб на жертвата си.
Съболезнованията приемаше дъщерята, която бе и наследничка на покойния. Дребната девойка със строго бледо лице стоеше пред обсипания със скъпи цветя ковчег от палисандър и със сериозно изражение на лицето слушаше какво й нашепват хлипащите хубавици. На едни отговаряше нещо, на други просто кимаше. Съболезнованията бяха дълги, така че пред девойката се бе строила цяла дълга опашка.
Отвред се чуваха звуци на ридания — от сдържано трагични до откровено истерични.
Знае се, че внезапната и особено драматично внезапната смърт винаги вълнува въображението по-силно, отколкото тихата кончина, а покойният напусна този свят по извънредно ефектен начин: любимата ти жена да ти пререже със скалпел гърлото, докато спиш — такова нещо не се случва всеки ден. Но само състраданието към без време секналия чужд живот не може да предизвика такава буря от скръб. Толкова неистово човек оплаква само себе си, мислеше си Николас, който стоеше последен в траурната върволица.
Той беше дошъл на печалната церемония, кажи-речи, нелегално — излъга жена си, че отива в Шереметиево да посреща Валя Глен, който в клиниката във Флорида се сдобил с нов нос, още по-хубав от предишния. Ако Алтън знаеше за погребението, тя сигурно щеше да дойде на гробището, но не за да сложи цветя на гроба, а за да плюе в ковчега. Като нищо…
Все пак опашката напредваше. Към дъщерята на умрелия се приближи дамата преди Фандорин. Тя свали тъмните си очила и той позна всенародно обожаваната естрадна певица.
— Мирандочка, миличка — хлипаше дивата, — истина ли е? Наистина ли сте намерили? Слънчице, ще падна на колене, честна дума!
— Само не тук, моля ви! — отвърна младото създание.
— Да, да, разбира се! — С разтреперана ръка певицата докосна лакътя на момичето. — Нищо няма да пожаля… Нали ме разбирате? Ако препаратите не са достатъчни за всички, аз ще платя най-много. Мирандочка, Миранда Миратовна!
— Робертовна! — строго я поправи наследничката и леко я докосна по рамото, в смисъл: хайде.
— Значи, ще ви се обадя, нали? — жално попита звездата преди да се оттегли.
Николас стоеше пред Мира и я гледаше в очите, смаян колко неимоверно се бе променил техният израз — само за няколко дни.
— Защо „Робертовна“? — попита накрая.
— Връщам си предишното име и фамилия. Миранда Робертовна Краснокомунарская звучи по-добре от Миранда Миратовна Куценко.
— Ясно… Тя за какво те помоли?
Мира се усмихна с крайчеца на устните:
— Сред тия проскубани кокошки е плъзнал слух, че в сейфа на татко съм намерила някаква секретна рецептура или инструкция и съответните ингредиенти. Затова кръжат около мен.
— Наистина ли си намерила?
Тя се приближи до ухото му.
— Нищо не съм намерила. Но нека кръжат. Изписвам от Италия професор Лоренцети, той ще работи при мен в клиниката. Все някак ще ги шпаклова. Освен това създава изследователска група, която да възстанови методиката на татко. За това ще трябват няколко години, така че някои от тия бабенца няма да дочакат, но нищо, междувременно ще провиснат бузите на други фукли. Няма да остана без клиентела.
На Ника му призля и той се извърна от бившата си възпитаничка. Загледа бялото лице на покойника — този талантлив и безмилостен човек, който някога е бил малко, неугледно очилато момче, после е играл шах с чуждите съдби, вършел е чудеса, осъществил е най-голямата, неосъществима мечта на живота си, сторил е много добро и още повече зло. И ето че беше умрял и по него сега вият най-прекрасните оплаквачки тъй горчиво и искрено, както не е бил оплакван никой фараон или римски император.
Скоро, много скоро хубавиците в бомонда на Русия ще намалеят катастрофално — с въздишка си помисли магистърът и сложи на земята до ковчега няколко бели хризантеми: в самия ковчег и около него вече нямаше място. Орхидеите, лилиите и огромните рози бяха струпани на камари и бяха превърнали този кът от гробището в истинска тропическа поляна.