А напролет тук ще посадят други цветя, не толкова ефектни, но затова пък живи. Защо в цивилизования свят цветята са неизменен спътник на смъртта? Дали за да компенсират нейната отвратителност?
Не, рече си Николас. Ние посрещаме и украсяваме смъртта с цветя, за да си напомним, че последните гърчове на всеки свършил живот същевременно са родилни напъни на новото битие. Каквото и страстно, грешно, бунтарско сърце да е скрито в гроба, цветята, които растат върху него, ни гледат безметежно с невинните си очи и ни говорят не само за вечния покой, за великото спокойствие на равнодушната природа; те ни говорят също за вечното примирение и за безкрайния живот…