Той кимна към дъбовата врата, зад която очевидно се намираше кабинетът на мошеника.
— Абонатът е временно изключен — изтърси нахалницата и се извърна от скучния клиент.
Извади огледалце и заоглежда добре поддържаната си муцунка. После стисна устни и ги раздвижи насам-натам. Той знаеше защо — за да разнесе равномерно червилото. И Люба правеше така. Само че нейното червило беше с приличен цвят, светлорозово.
Спомените му бяха от предишния неистински живот и Собкор тръсна глава, за да ги пропъди.
— Не разбрах. Няма ли го? Или в момента има посетител?
Секретарката отново му отговори мъгляво:
— Шефът пътува във времето. Ако искате, изчакайте. Ей там, на чилаута3 — и кимна към малкия диван.
Ако имах деца, сигурно щях да разбирам езика на днешната младеж по-добре, помисли си Собкор. Защото така, без домашен учител, се чувствам като някакъв чужденец сред новото поколение.
На масичката вместо обикновените списания имаше албуми с репродукции. Репин, Васнецов, Лансере, Борисов-Мусатов.
Попрелисти ги. Едно време е имало много добри художници, не като сегашните.
— Шит, мерд, шайсе!4 — секретарката захвърли огледалцето върху бюрото. — Изобщо не е розов!
Скочи от стола и ядно тракайки с токчетата си, изчезна в коридора.
Истеричка. Държи се, сякаш тук е сама. Или надушва кой има пари и кой няма? Който няма, за нея не е човек.
Пък и аз вече не съм съвсем човек, рече си Собкор и всичко отвътре му затрепери, защото наближаваше Мигът на Истината, висшият момент за Вземане на Решение. Сега трябваше да повярва на първото впечатление, неизопачено от филтъра на логиката и предубеждението, да се вслуша в гласа на собственото си сърце, което е частица от Бога. Да не е шега работа? На кантар е сложен един човешки живот, нищо че човечецът може да е гад и измамник. Никакво право на грешка, възложената отговорност е твърде огромна и страшна.
Собкор се изправи, почука и отвори дъбовата врата.
Кабинетът на „президента на вълшебната държава“ беше направо кошмарен. Първо, огромен монитор върху бюрото (те, руските новобогаташи, имат такава мода — колкото по-голям е екранът, толкова, както те се изразяват, е „по-яко“). Второ, на стената висеше старинен портрет на някакъв царски чиновник с вицмундир5 (пак тая мода, всеки прошляк днес непременно е от дворянски произход и се перчи с аристократично потекло). Трето, някакви рамкосани дипломи (низкопоклонниците са се нагледали на холивудски филми). И за капак на всичко — малък баскетболен кош в ъгъла. Фукливо юпи!
Пък и той самият изглеждаше както подобава. Зализана физиономия, сресан на идеално прав път, сако от туид, от джоба му се подава кърпичка в тон с вратовръзката. Фитнес зала, голф клуб, изкуствен тен, пфу!
Н. Фандорин бързо обърна монитора си гигант, за да не може влезлият да види дори крайчеца на екрана (явно имаше какво да крие!), и стана. Ама че дългуч — поне два метра. Устните на магистъра се разтегнаха в дежурна усмивка, но в сивите му очи се четеше недвусмисленото: тебе пък кой дявол те докара тук?
Че как иначе! Защото в този миг се решаваше съдбата на Данила Фандорин. Дали младият сержант от Семьоновския полк щеше да успее да стане камерсекретар6 при съпругата на престолонаследника, бъдещата велика императрица. За целта той трябваше да мине през изпитание — да отгатне заплетената гатанка, зададена от Екатерина Алексеевна. При неуспех Данила щеше да влезе в ареста, откъдето нямаше да му е лесно да се измъкне, а играчът щеше да загуби точки и време.
Странно занимание за един четиридесетгодишен баща на семейство — да измисля компютърни игри, и то в работно време. Да беше поне по поръчка, пък то — само за собствено удоволствие. Кой ли се интересува от главоблъсканици и лабиринти, чиито герои са твоите прадеди, затрупани от праха на времето Фон Дорн, Фондорини и Фандорини, секунд-майори7, камерсекретари, статски съветници8? Може би синът ти, и то чак когато порасне…
Ех, да разбираше повечко от програмиране и да имаше апаратура от висока класа, тогава щеше да създава истинска игра с анимация и със смайващи ефекти. А сега трябваше да се задоволява с нещо като диапозитиви. Ника сканира младата Екатерина от портрета на Торели, само че махна царската й корона. На Данила се падна лицето на романтичния хубавец Ланский — фамилията не разполагаше с изображение на далечния роднина. Кой знае как всъщност е изглеждал Данила Ларионович?
4
Лайно (англ., фр., нем.). Тук и по-нататък фразите на героя съдържат думи от различни езици. — Б.пр.
6
Камерсекретар — камер… (от нем. Kammer — стая), първа съставна част от сложни думи, означаващи в Руската империя и някои други монархически държави придворни звания, чинове и длъжности. — Б.пр.
7
Секунд-майор (от лат. secundus втори и major голям, старши), офицерски чин в руската армия през XVIII в., след чин капитан. — Б.пр.
8
Статски съветник, в Русия граждански чин 5-и клас. Лицата от този ранг са заемали длъжности като вицедиректор на департамент и вицегубернатор. — Б.пр.