От камерсекретаря на Екатерина се беше запазила една-единствена реликва — листче с надпис: „Вечно признателна. Екатерина.“ Фамилният летописец Исаакий Самсонович Фандорин, живял през първата половина на деветнайсети век, бе дописал върху безценния документ сухото: „Собственоръчен автограф от НИВ императрица Екатерина Велика“, и се бе въздържал от каквито и да било коментари. Може Новата Семирамида да е обещавала не точно вечна признателност на Данила — това бяха вече предположенията на Ника, макар и напълно правдоподобни, като се има предвид каква е била близостта между руската владетелка и неговия предтеча.
Признателност за какво? Ето го въпроса, чийто отговор днес, два века по-късно, можеше да се намери едва ли не само в играта „Камерсекретар“. Никаква отговорност и пълен простор за фантазията, тоест абсолютна противоположност на всичко, на което са учили Николас Фандорин, тогава още Никълъс, в Кеймбриджкия университет. Жалка участ за един магистър по история: вместо да стане сериозен изследовател — да се превърне в съчинител на псевдоисторически приказки. Но странно нещо (Ника можеше да го признае само пред себе си), приказките вълнуваха въображението му много повече от научно доказаните факти.
Дали съдбите на семьоновеца и великата княгиня щяха да се преплетат, дали Данила щеше да получи възможността да направи на Екатерина тайнствена услуга, която евентуално да промени хода на руската история — ето до какво проблемно място бе стигнал Николас Фандорин, когато вратата на кабинета му изведнъж се отвори и на прага застана някакъв попрегърбен човек с провиснал костюм от отдавна забравен синтетичен плат (май се казваше „тропикал“) с подплънки на раменете и широки заострени ревери — същински жив спомен от седемдесетте.
— Мен ли търсите? — глупашки попита Фандорин (теб, разбира се, кой друг?) и със срамежливо ученическо движение обърна монитора към себе си, за да не може човекът да види Данила (в гръб) и Екатерина (анфас).
От осемнайсети век трябваше да се върне в двайсет и първи.
След като за рождения ден жена му му подари рекламата на цяла страница в своя вестник, в офиса на „Страната на съветите“ заприиждаха посетители. Вярно, повечето „ероснаци“, както се наричаха постоянните читатели на „Ерос“, това специфично или както казват днес — профилирано издание. Най-напред от „вълшебната държава, закъдето няма нужда от виза“ се заинтересуваха половите атлети, които си мислеха, че магистър Н. Фандорин ще ги зарадва с някакви невиждани досега плътски наслади. Обикновено този род гости не можеха да влязат по-навътре от приемната — търсачите на чувствени усещания не успяваха да пробият през Валя. Лошото бе, че новият тип посетители й допадна, а отделни представители дори й харесаха — с тях заблуденото същество, изпълняващо във фирмата задълженията на секретар — асистент, флиртуваше без мярка и понякога дори си определяше срещи. Николас чак започна да се притеснява да не му потърсят отговорност за сутеньорство.
Имаше двама посетители от друга категория, първо един мъж, после една жена. И двамата мрачни, изразяваха се с недомлъвки. Бяха си въобразили, че обещанието за „гарантиран изход от всякаква ситуация“ е реклама на кипърска агенция, и бяха дошли да дадат поръчка.
Ника успя да вразуми мъжа, който бе решил да унищожи нелоялния си бизнес партньор — посъветва го да си го върне на измамника по същия начин и дори, след като си понапъна мозъка, му предложи остроумна схема на операция под кодовото название „Възмездие“. Клиентът си тръгна окрилен. Обеща в случай на успех да плати щедър хонорар.
Клиентката, жадуваща кръвта на своя мъж — женкар, се оказа по-костелив орех. Фандорин й прочете цяла лекция по патоанатомия на брачните изневери. Каза й, че виновен винаги е не който изневерява, а потърпевшият. Хората се женят, за да утолят тайния си глад. Щом мъжът търси задоволяване навън, обясняваше Николас, значи вие не засищате глада му. Метаболизмът на любовните отношения е непредсказуем: вие може да сте добри и щедри с партньора си, а той да има нужда от някоя злобарка и скъперница. Вие го заслаждате, а цялото му същество жадува за камшик. Или обратно. А когато човек се мята от флирт на флирт, значи вътрешният му глад е много голям и един партньор не е способен да нахрани клетника. Дон Жуан е най-нещастното същество, той е емоционално недъгав. Отредено му е да се тъпче непрекъснато и никога да не се чувства заситен. Изобщо, скъса се да обяснява. Измамената съпруга изслуша проповедта му, без да каже нищо, накрая му благодари и си тръгна, май без да промени кръвожадното си намерение.