Алтън, естествено, искаше да направи възможно най-доброто. Тръпки да те побият, само като си представиш колко струва рекламата на цяла страница във вестник с тримилионен тираж. Е, като главен редактор Алтън не плати нито копейка, с други думи, злоупотреби със служебното си положение (точно преди предаването на броя беше паднала рекламата на страницата, за която се беше абонирал един постоянен рекламодател, стриптийз клубът „Либидова песен“), но подаръкът си беше царски.
Спътничката му в живота отдавна си блъскаше главата как да подпомогне бизнеса на Ника, без да засегне мъжкото му самолюбие. За жалост доходите на продавача на добри съвети бяха смехотворни и изобщо не можеха да се сравняват със заплатата на главния редактор на седмичника. Алтън отдавна повтаряше, че е необходима реклама, че без нея не се продава никоя стока, па макар и най-качествената. Затова хитрата азиатка реши да се възползва от рождения му ден, за да напълни с рекламен вятър провисналите платна на „Страната на съветите“.
Името на компанията се роди в мъки. Съдружникът на Ника и главен инвеститор предложи да кръстят фирмата родоначалничка на услуги от нов тип „Вълшебната пръчица“, но Алтън се възпротиви и каза, че от малка мрази тази лигава детска приказка. После, когато оглави вестник „Ерос“, от злоба създаде рубрика точно с такова заглавие, чието съдържание изобщо нямаше детски характер.
„Страната на съветите“ го измисли самият Фандорин и беше много горд с попадението си, но го отстоя с тежки боеве. Както съдружникът, така и жена му в един глас повтаряха, че им призлявало от това словосъчетание, че още със звученето си то щяло да плаши богатите клиенти и щяло да примамва само тъпите комунисти, които бездруго нямали пари. Николас обаче не им се даде. Защо да се правим, че тия седемдесет години от историята ни не са съществували? Какво лошо има в лексиката и символиката от съветския период? Все едно човек да се преструва, че миналата година я е нямало в живота му, а са били само по-миналата и всички предишни. Или че се е родил не от татко и мама, а направо от баба и дядо. Тези седемдесет години ги е имало и няма защо да се демонтират и очернят. Инак съществува риск след време съветската епоха да бъде издигната на пиедестал и реабилитирана като прекалено потъпкана. Да, в Съветския съюз имаше много лоши неща, но имаше и доста хубави. Гадните болшевики имат поне три велики постижения, непосилни за монархията: нахранили са гладните, изучили са неуките и са победили германския империализъм. Да вземем прокълнатите от всички Съвети! Покойния му баща сър Александър направо го втрисаше от тази дума, той дори в ежедневната си лексика избягваше да споменава ужасното звукосъчетание и казваше не „съветвам ви“, а „препоръчвам ви“, не „трябва да потърсим съвет“, ами „нека потърсим консултация“. Че какво лошо има в Съветите? Те са стихийно възникнала форма на народен парламентаризъм.
Любимата съпруга на Николас му беше проглушила ушите относно неговия немощен обективизъм и долно европейско левичарство! По едно време той дори се поколеба и за малко да се съгласи със „Страната на полезните съвети“, но в последния момент все пак махна прилагателното — прекалено сладникаво звучеше.
Колкото до опасенията относно „тъпите комунисти“, които щели да заприиждат заради свидното название, това не се случи. През всичките шест години от съществуването на фирмата този тук с провисналия костюм беше първият, който приличаше на гост от тъжното социалистическо минало.
— Да, вас, естествено — отговори на идиотския въпрос посетителят и допълни (като че ли саркастично). — Ако вие сте Н. Фандорин, магистърът, специалист по умните съвети и президент на фирмата. Имам много труден, направо нерешим проблем. Каква е тарифата ви?
Николас погледна влезлия по-различно — с надежда. Може първото впечатление да е измамно и най-сетне да се появи истинска работа? Щом този нещастник е пробил през Валя, значи е сметнат за перспективен. Е, малко е странно, че влиза, без тя да му е докладвала.
„Страната на съветите“ доста отдавна не беше решавала трудни проблеми. Между другото, лесни — също. Че каква работа е да се излекува седемнайсетгодишна студентка, безнадеждно влюбена в актьора Меншиков Съвет: да се затвори в стаята си, да не се разсейва с нищо и непрекъснато, от сутрин до вечер, да гледа касетата с филма „Сибирският бръснар“ до постигане на положит. рез-т.
Процес: 2 дни по-късно, след 23-то гледане, се обажда. Ридае и вика: „Олежек е бог, бог, бог!“