Или луд, помисли си внезапно Николас, като се вгледа по-внимателно в „съдия Кузнецов“. Пак ли ще си губи времето?
— С повечко обмисляне — каза той на глас и се усмихна още по-широко — изход винаги ще се намери, дори в най-трудната ситуация.
Анонимът (точно така кръсти наум събеседника си Фандорин, защото в Русия да се наричаш „Кузнецов“ е все едно да се представиш като мистър Хикс) кимна със задоволство, сякаш очакваше точно такъв отговор. Очите му с разширени зеници блеснаха не толкова с хазартни, колкото с безумни искрици.
— Колко етажа е тази сграда? — ни в клин, ни в ръкав попита той.
— Шест — търпеливо отвърна Фандорин. — И един тавански. Защо пи…
— Много добре. Да речем, че съм се покатерил на покрива, примерно да оправя телевизионната антена. Подхлъзнал съм се и съм паднал — нещастен случай. И летя надолу край чудесния ви прозорец — посетителят посочи високия прозорец, който гледаше към „Солянка“. — Пак ли ще намерите спасителен изход за мен? Ще ми помогнете ли с умен съвет?
— Естествено. Ако пътьом се отбиете през малкото прозорче и формулирате проблема си — в същия тон му отговори Николас. — Но доколкото виждам, още не сте паднали от покрива, така че нека не си губим времето. Какво ви води при мен?
— Такааа — зловещо проточи човечето и промърмори със снишен глас: — Записваме в протокола: фирма „Страната на съветите“: въпреки всичко не може да намери изход от всяка ситуация.
И наистина бръкна във вътрешния си джоб, сякаш се канеше да запише съответната мисъл.
Фандорин започна да се дразни, но каза само:
— Падащият от покрива няма избор, защото представлява предмет, който се движи към земята с ускорение деветстотин осемдесет и един сантиметра в секунда на квадрат. Нищо повече.
— Аха, хванах ли ви натясно? Значи е необходима свобода на избора. Тогава в обявата трябваше да запишете: „Изход е гарантиран само за клиенти със свобода на избора.“ Щеше да е по-правилно. И по-честно.
Колкото и да беше нелеп, упрекът жегна Николас. Той се смяташе за човек, който държи на думата си, и реагираше болезнено и на най-малкото съмнение в собствената му почтеност.
— На никакво тясно не сте ме хванали. Нещата опират до терминология. Според вас какво значи „изход от трудна ситуация“?
— Отърваване от дадената ситуация.
— В такъв случай няма какво да си говорим — язвително отвърна Ника. — Скоро ще стигнете до земята и ще се отървете от ситуацията си по най-сигурния начин.
Разговорът се превръщаше в нелепа препирня заради дреболии, на това отгоре с човек, който все пак не беше много в ред, затова Фандорин завърши сухо и без усмивка, сякаш да тегли чертата на тъпата полемика:
— Изход означава избор на оптимално, тоест, на най-ефикасно или поне на най-безвредно решение. Аз изхождам ето от това тълкувание.
— Добре де — хищно се усмихна анонимът Кузнецов. — Както и да е, нека бъде избор. Да допуснем, че имам две деца. Малки. И съм заминал с тях… примерно за Кисловодск или за Минералние води. Изобщо, за някой кавказки курорт. И не щеш ли, отвличат ни терористи, чеченски бойци, вземат ни за заложници. И ми казват, на мен, бащата: „Ще убием едното от децата ти, ти избери кое.“ Какъв ще бъде изходът ми от подобна ситуация?
— Трябва да обясните на тия хора, че не бива да постъпват така, че по този начин само ще навредят на идеята си…
— Опитвам се — прекъсна го неизвестният и изхъмка. — Но това не са хора, а дрогирани зверове.
— Тогава… Кажете им, че предпочитате да убият вас, но да не закачат децата.
— Казвам им, но те ми се изсмиват. Харесва им да ме гледат как страдам.
— Вижте, кажете ми какво искате от мен?! — удари с юмрук по бюрото Фандорин и сам се изненада от неадекватната си реакция.
Уж се мислиш за уравновесен и сдържан човек, но като ти се лепне някой такъв Кузнецов, нервите ти не издържат. Вероятно всичко идваше оттам, че природата бе надарила магистъра по история с прекалено живо въображение, и понеже Николас наистина имаше две малки деца, той за миг, само за миг си представи как е изпаднал в описаната от перкото ситуация…
Незабавно тушира изблика си и се овладя. Ако този е луд, не бива да го провокира. Защо ли държи непрекъснато ръката си във вътрешния джоб? Ами ако там има бръснач?
— Добре, ще ви дам съвет — Фандорин леко се отмести от бюрото, за да може, ако трябва, да скочи на крака. — Дадената колизия е известна от литературата, има цял роман на тази тема, и докато го четях, си мислех как ли щях да постъпя, ако бях на мястото на нещастния родител. Изходът е следният: нахвърляте се върху най-отвратителния бандит, впивате зъби в гърлото му и нека ви убият. Но в никакъв случай не правете избор между децата си.