— Най-близкият остров е на над триста километра разстояние — далеч сме от любопитните погледи. Но въпреки това охраната е много затегната. По време на мисии самолетите се запечатват, за да се предотврати неоторизиран достъп, а повърхността на всички превозни средства и машини е обработена с камофлин.
— Какво е това? — попита Маико.
— Още едно от чудесата на КАРПА. Боя, която замаскира всичко, върху което се нанася, като размазва снимките и видеокадрите, заснети от любопитни зяпачи. Намазали сме с нея и сградите на острова. Достъпът до всичко в базата се контролира чрез технологии за сканиране на ретината. Всеки от вас ще получи апартамент в главната жилищна част, ето тук. — И той потупа с пръст по плана. — Както вече знаете, все още нищо не е тествано в реални условия и няма да достигнем пълния си капацитет още три месеца. След като приключи обучението ви, ще се върнете към обичайното си ежедневие. Но ще сте на повикване и трябва да откликнете при всяка извънредна ситуация. Ще сме в готовност да извършваме широк спектър операции навсякъде по света. Можем да достигнем до всяка точка на земята в рамките на два-три часа. Петима ще участваме в мисиите, но невинаги по едно и също време. Том ще остава в Първа база. Като компютърен специалист, той ще работи за операцията оттам. Някакви въпроси?
— Как разбираш, че има нужда от „Е-форс“? — попита Том.
— Чрез „Голямото око“, комплекс от сателити, които наблюдават случващото се по земната повърхност. Погледнете в папката, мисля, че беше от страница 105 до страница 123. — Помълча и добави: — А сега за плана на обучението. Всички ще преминете през базисна подготовка, която ще включва курс по оцеляване за напреднали и инструкции за ползване на оборудването на наше разположение, включително и пилотиране на самолетите.
Той натисна някакво копче в ръчната облегалка и светлините в кабината помръкнаха. Пред тях грейна екран. На него се виждаше „Колибри“.
— Това е самолетът, в който се намираме — каза той. Изображението се смени. — А това е „Горила“. Видяхте я при първото си посещение. Имаме четири такива машини — „Джон“, „Пол“, „Джордж“ и „Ринго“. Могат да се движат до десет пъти по-бързо от скоростта на звука. Екипажът е от двама души. Могат да вдигнат във въздуха до 250 килограма оборудване. Предназначението им е да откарат членовете на „Е-форс“ до коя да е точка на света максимално бързо.
— Ти сериозно ли говориш за скоростта? — попита Том, който клатеше невярващо глава.
— Да — отвърна Марк. — Всички самолети излитат и се приземяват вертикално с обикновени реактивни двигатели. Но когато се издигнат на оперативна височина, превключват на свръхзвукови правотокови въздушнореактивни двигатели.
— Въздушнореактивни ли? — попита Маико. — Използваме такива в НАСА.
— Разбира се. Хиперзвуковият безпилотен самолет на НАСА Х-43А е прочут. Счупи рекорда за скорост през 2004 година. Движи се 9,8 пъти по-бързо от звука. Нашите самолети са подобрена версия на същата технология. Правотоковите въздушнореактивни двигатели използват кислорода от въздуха и когато преминат звуковата бариера, изгарят с него горивото. Няма нужда да носят на борда си пропелант. Просто изсмукват кислорода от въздуха. Те са като китове, които ядат планктон по пътя си.
Изображението отново се промени. Този път се появи огромна, почти сферична летателна машина. Беше сребриста, а кабината й се намираше на върха на сферата. Приличаше на гигантски хамбургер.
— Това е „Биг Мак“ — каза Марк. — Основният ни транспортен самолет. В него се товарят тежките неща: четириместни подводници, големи изкопни машини, повдигащи устройства. С „Биг Мак“ превозваме най-различно оборудване. „Къртица“, машина за прокопаване с мощност 2000 конски сили, „Клетка“, защитна капсула за работа в изключително нестабилна обстановка, и „Светулка“, двуместна пожарникарска кола, която издържа температура на повърхността си от 1000 градуса по Целзий за час. Освен тях разполагаме и с хеликоптери, които могат да се движат два пъти по-бързо от звука, наземни превозни средства, плавателни съдове и високоскоростни подводници.
Екранът угасна и осветлението грейна отново.
— Каза, че има базисно обучение — започна Стефани. — А какво друго?
— Точно това смятах да ви обясня. За всеки от вас ще бъде изготвена специална програма. Тези, които не са минали през военно обучение, ще преминат курс, подобен на този, през който минават зелените барети. За хората без медицински познания има курс за основните процедури при катастрофи. — Марк млъкна за малко и се взря във всяко от лицата пред него. — Няма да ви лъжа. Ще е трудно, много трудно. Някакви въпроси?