Марк му помогна да стане на крака, а Джош и Маи направиха същото с Кайл Форман, като го хванаха под мишниците.
— Марк? Марк? Обади се. — Беше Том.
Марк не можеше да повярва — комуникациите отново работеха.
— Да, Том — отвърна той.
— Слава богу! Къде сте? „Голямо око“ не предава картина в радиус от двайсет метра от конферентния център.
Марк отвърна, докато помагаше на Дейв да прекоси полянката, за да стигне до Детската количка.
— Навън сме. Изведохме сенатор Форман и още един оцелял. Другият е със Стеф.
— А тя къде е?
— Във втората Къртица с Марти Гардинър. Скоро трябва да излезе на повърхността. Чу ли се с Пийт?
От другата страна на линията настъпи тягостно мълчание.
— Том? Какво се е случило?
— Последното съобщение от него беше по мейла. Каза, че излиза от Къртицата, за да обезвреди бомбата.
— О, не! — каза Марк и спря на място.
— Не виждам как може да е избегнал експлозията.
107.
Марк се намираше на борда на „Биг Мак“, управляван в момента от Джош и Маи. Големият екран на стената, перпендикулярен на контролното табло, показваше пространството точно зад летателния апарат. Небето бе изцапано със сив дим и червени пламъци. Калифорнийският конферентен център бе изтърбушен до неузнаваемост от третата бомба и западната част на сградата се бе срутила. Все едно бе Лондон след бомбардировките през Втората световна война.
Маи и Джош бяха разговаряли със спасителните служби. Благодарение на бързата мисъл на Том те бяха успели да приберат хората си на безопасни места преди избухването на третото взривно устройство. Само един пожарникар беше в неизвестност. Никой от спасителите не беше под ниво Б2 по време на експлозията, затова нямаше и новини от Пийт Шерингъм. Повече от час след взрива екипът на „Е-форс“ започваше да се бои от най-лошото.
Вратата на отделението за лечение се плъзна и Стефани влезе в главното помещение на „Биг Мак“.
— Как са те? — попита Марк.
— Всички спят — отвърна Стефани. — И всички са стабилни. Г-н Гардинър беше на ръба. Още пет минути и щяхме да го изгубим. Ще има нужда от операция, но според мен ще прескочи трапа.
— А сенаторът? Беше доста тежко ранен.
— Няколко изгаряния с киселина на лявата ръка, счупен нос, извадено рамо, две счупени ребра и множество порезни рани. Но ще живее.
— А момчето?
— То се е отървало най-леко. Изгаряния на левия крак, порезни рани на ръцете и лицето, но нищо повече… Нещо за Пийт?
Марк поклати глава.
— Сибил не може да ни помогне. Не получава никакви сигнали от костюма му — не го локализира, не долавя жизнени показатели.
Стефани въздъхна и се отпусна на един стол. Изглеждаше напълно изтощена.
— Какво ще кажеш да сляза долу с Къртицата? — попита Джош, като се завъртя със стола си към останалите.
— Прекалено опасно е — отвърна Марк. — Това място е като къща от карти.
— Ами тогава с Клетката?
Преди Марк да отговори, Маи стресна всички с пронизителен вик. Взираше се напрегнато в холографския екран над контролното табло.
— Приближи, Сибил. Приближи! — изкрещя тя. Скочи от седалката си и се втурна към големия екран.
— Какво има? — попита Марк и застана до нея.
— Не може да бъде! — каза Маи и покри устата си с длани.
Четиримата гледаха като хипнотизирани. Сибил показваше близък план на участък от конферентния център край мястото, където някога се бе намирал главният вход. Всичко бе срутено. Рамките на вратите и цялата фасада на сградата бяха отвени от експлозията. Изпод отломките, върху които бе полегнала голяма метална буква от надписа на сградата, се измъкна човек. Ставаше въпрос за една от големите неонови букви, с които над главния вход гордо бе изписано „Калифорнийски конферентен център“. Човекът куцаше и бе покрит с прах и мръсотия, но на гърдите му още се виждаше надписът „Е-форс“, а под него името му — Пийт Шерингъм.
108.
Когато дойде в съзнание, Макнали се опита да се съсредоточи, но зрението му не беше никак наред. Усещаше, че нещо е полепнало по носа и устата му. Чуваше глас, но без да различава думи. След това погледът му се проясни и пред него изплува лицето на Фил.
Макнали се опита да помръдне, но не се получи.
— Добре си, Джим — каза Фил с усмивка.