Той се разсмя, показа белите си зъби, а до ъгълчетата на очите му се появиха малки бръчици.
— Нека сменим темата, става ли?
— Бъзльо!
— Може би.
Изпиха по още едно и той започна да се отпуска. Компанията на Таня му харесваше. Запознаха се на едно писателско събиране малко след като той се премести в Ню Йорк. От време на време се виждаха за по някое питие, вечеря, а понякога и за секс. Напълно необвързващо.
Разговорът им секна за миг и тогава Джош внезапно каза:
— Заради Чарлстън е, не мога да спра да мисля за това.
Таня го гледа известно време неразбиращо.
— Ураганът ли? Ама ти сериозно ли?
— Напълно. Защо да те лъжа?
Тя сви рамене.
— Не исках да прозвучи… Господи, знам ли и аз… безчувствено. Но беше последното, което очаквах да кажеш.
Той усети как в него се надига гняв, но бързо го овладя и каза спокойно:
— Сега разбираш защо не исках да говоря. Забрави, че го споменах. Още по едно?
— Не. Да, имам предвид, че искам още едно питие. Джош, не ме разбирай погрешно, просто ме свари неподготвена.
Беше възвърнал равновесието си.
— Знам. Тъпо е. Аз… не знам как да се изразя. Понякога просто ми е трудно… да приема някои неща. Понякога чувствам… не знам… сякаш всичко се стоварва върху плещите ми. Логичната и хладнокръвната част от мен казва: „Забрави, това няма нищо общо с теб, занимавай се със собствените си проблеми“. А аз имам доста, по дяволите!
За миг между двамата настъпи мълчание. От тонколоните се носеше песента на Бийтълс „Със специалното участие на г-н Кайт“. Таня се взираше в лицето на Джош, който пък бе забил поглед в масата и тактуваше с крак мелодията. Таня имаше много време за него. Ако зависеше от нея, отношенията им отдавна да са преминали на следващия етап, но все й се струваше, че Джош си е напълно самодостатъчен. Флиртуваше и съблазняваше, обичаше популярността. Беше много забавен и енергията му бе привлекателна, вкусът му към живота й се струваше ужасно секси, но някакво шесто чувство й казваше, че той не допуска никого близо до себе си, че има по-високи приоритети от интимността или обвързването с жена.
— Разбирам те — каза тя накрая.
— Не съм сигурен, че ме разбираш. Звуча откачено.
— Не, не е така. — Тя докосна ръката му и преплете пръсти в неговите.
Пиха по още едно и платиха сметката. Джош остави колата си на паркинга и взеха такси на Пето авеню. Той живееше в малък апартамент в Ийст Вилидж, над магазин за дизайнерски обувки. Направи кафе, но и двамата знаеха, че тази нощ няма да спят много.
Докато правеха любов, той изпита странното чувство, че излиза от тялото си и се наблюдава отгоре. Когато най-накрая се унесоха, той усети, че е наполовина заспал, но наполовина буден. Чуваше гласове. Различаваше по някоя друга дума, но не можеше да разбере смисъла.
Когато през щорите започна да се процежда сребриста светлина, Джош внезапно се върна в света на будните. Таня спеше до него. Лежеше на една страна, бледото й голо тяло изглеждаше красиво и жизнено под първите лъчи на зората. Той се измъкна от леглото и отиде във всекидневната. Пусна телевизора без звук. Чарлстън бе ударен лошо, по-зле, отколкото се бяха страхували. Докато гледаше репортажите, му стана хладно. Облече се и написа бележка на Таня.
Когато излезе на студената улица, слънцето вече се издигаше над хоризонта. Сенките прорязваха сградите като парчета тъмно стъкло. Джош седна на пейка на Юниън Скуеър и се загледа в преминаващите хора, бягащите за здраве хора. Куче повдигна крак и се изпика до едно дърво. Светът продължаваше да се върти около оста си и да се мести по малко по орбитата си около Слънцето. Ято птици прелетя ниско. Мислите му бавно се подреждаха. Беше очевидно какво трябва да направи. Беше очевидно, откакто се завърна от Тинтара преди няколко седмици. Извади мобилния си телефон и набра номера, който Марк Харисън му бе дал.
11.
Холивуд Хилс, Лос Анджелис
Пикапът беше син „Форд Рейнджър“ последен модел. На двете врати с бели букви пишеше „Басейни и поддръжка“. В каросерията отзад спретнато бяха подредени метални сандъци, пълни с водни филтри, химикали и пластмасови тръбички. До тях имаше хлоратор в кутия, сгънато платнище за басейн и почистваща вакуумна приставка.
Пикапът спря пред сградата на булевард „Шиоук“ №19234, хасиенда, строена през 50-те години. Някога бе принадлежала на отдавна забравена старлетка. Очевидно двама от групата „Мамас енд дъ Папас“ се бяха срещнали тук на парти, а Лени Брус веднъж повърнал на предните стълби.