Шофьорът угаси двигателя и погледна сградата с ванилов цвят през очилата си. Имотът беше огромен, поне хиляда квадрата. Моравата, простираща се от стените на къщата до улицата, беше безупречна и тучна, а покритата с камъни пътека се виеше до масивна дъбова врата, обсипана с големи метални пирони. Пред хасиендата имаше редица лаврови дървета, засадени между френските прозорци на приземния етаж. Всички пердета бяха спуснати, но от задната част на къщата долитаха ритъм на барабани и стържене на китари, прекарани през надут до дупка усилвател.
Човекът от пикапа бе известен на работодателите си като Дракон. Това име се вписваше идеално в техния свят, в който те се наричаха Четиримата конници на Апокалипсиса. Разбира се, че любимият им наемен убиец трябва да се казва Дракон — другото име на Дявола в Откровение на свети Йоан.
Дракон погледна разпечатката в скута си. На нея имаше снимка на млад мъж, последния, който бе разгневил Четиримата конници. Огледа хубаво листа и запомни всяка подробност. Чрез свой човек в Швейцария Конниците бяха убедили директор на национална банка да отвори един особено ценен сейф. В него имаше кутия. А в кутията — диск. Дискът бе изваден от кутията и това просто действие даде на Конниците зелена светлина да се обадят на Дракон. И ето го сега на булевард „Шиоук“ №19234, готов да извади мухата от меда.
Гордън Смит смяташе, че е най-щастливият човек на земята. В училище беше най-големият зубър, готините пичове го тормозеха, а секси момичетата му се подиграваха. Сега обаче сигурно се пукаха от яд — той беше пуснал голямата новина във „Фейсбук“ и в „МайСпейс“ заедно с подходящи снимки, за да е сигурен, че ще стигне до тях.
Преди месец удари джакпота. На 24 години изобрети вещество, наричано от него „екогориво“, алтернатива на петрола. Създаде го в гаража на родителите си в Спокейн, градче на 370 километра източно от Сиатъл. За производството на екогоривото нямаше нужда от петрол. С него се изминаваше два пъти повече разстояние, отколкото с обикновения бензин, струваше два пъти по-евтино и замърсяваше атмосферата десетократно по-малко. Но имаше и нещо още по-хубаво — горивото можеше да се използва от обикновени двигатели, така че не се налагаха скъпи настройки и нямаше да се губи време, докато новите коли излязат на пазара.
Гордън беше умно хлапе — много, много умно — и добре разбираше какво е изобретил, знаеше както добрата страна, така и опасността. Осъзнаваше, че е притиснал пистолет в слепоочието на петролната индустрия и щом новината се разчуе, петролните компании ще бъдат изключително гневни. Затова си даваше сметка, че трябва да стъпва предпазливо. Свърза се с пиар компания от Ню Джърси — „Неро Холдинг“ — и им обясни цялата работа. Те веднага видяха потенциала и му уредиха сделка за 25 милиона долара, за да си мълчи.
Но Гордън знаеше, че на петролните компании не може да се вярва. Остави копие на всички данни от изследванията си в трезор в швейцарска банка, това също бе уредено от „Неро Холдинг“, и изпрати мейл до всички, които му бяха платили да си мълчи, че ако нещо се случи с него или семейството му, тайната на екогоривото автоматично ще бъде пусната в медиите.
Огромната къща в Лос Анджелис с басейна и звездните събития, случили се в нея, беше първата му покупка, след това дойдоха поршето, черният хамър последен модел, моторът „Харлей Дейвидсън“, моторната лодка, златният ролекс и по-малката къща за майка му и баща му в изискан квартал на Вегас, който те сами избраха. И ето го сега, излегнат в джакузито, а „Фол Аут Бой“ гърми от скъпата уредба на метър от него. От двете му страни са се притиснали голите Кристъл и София, гърдите им с перфектни импланти и перфектен тен подскачат в топлата вода. А зад него, почти до ръба на джакузито, лежи огледало с три линии от най-добрия боливийски кокаин. Придърпа го към себе си, измъкна стодоларова банкнота изпод кристалното преспапие, сви я на тръбичка и я завря в носа си.
Гордън Смит беше щастлив човек. Нямаше представа, че му остават точно две минути и двайсет и две секунди живот.
Дракон слезе от форда. Беше облечен със син гащеризон, а на главата си имаше бейзболна шапка с емблемата на фирмата за поддръжка на басейни. В лявата си ръка държеше метална кутия за инструменти. Прекоси виещата се пътека до входа на къщата на булевард „Шиоук“ №19234 и натисна звънеца.