Выбрать главу

Отначало не последва отговор. Но после от домофона се чу женски глас с чуждестранен акцент.

— Да? Кой е? — попита гласът, опитвайки се да надвика шума в къщата.

— Идвам за басейна — извика в отговор Дракон.

Чу се щракване и врата се отвори навътре. На прага стоеше дребничка пуерториканка със старомодна светлосиня прислужническа униформа и груби маратонки. Посивялата й коса бе силно опъната и прибрана на кок.

— Страничната порта е заключена — каза тя. — Минете оттук.

Прислужницата се обърна и Дракон влезе в преддверието, остави кутията за инструменти на пода и сграбчи жената. Едната му ръка се уви около шията й, а другата притисна устата й. Завъртя умело главата й и счупи гръбнака й между първия и втория шиен прешлен. Жената се свлече на пода като пълен с вода балон.

Дракон взе металната кутия и огледа преддверието. Беше просторно, цялото в мрамор и рядка дървесина. От тавана висеше огромен полилей. Две спираловидни стълбища се издигаха към следващото ниво. Музиката вече се чуваше по-силно. Той прекоси мраморния под и отвори врата към дълъг широк коридор. В дъното му видя дневна светлина, а лъчите на калифорнийското слънце се отразяваха във водна повърхност. Тръгна по коридора и внимателно отвори плъзгащата се стъклена врата.

Градината беше огромна. Чакълена пътека водеше към басейна, до който имаше джакузи, вградено в земята. Когато Дракон стъпи на пътеката, към него се извърнаха млад мъж и две перхидролени блондинки. Младежът изглеждаше озадачен, сграбчи някакъв малък черен предмет от ръба на джакузито, насочи го към голям черен сандък на около метър от него и музиката спря.

Дракон се усмихна и му махна, след това посочи шапката си.

— За басейна — каза той веселяшки. — Обадили сте се за филтъра.

Раздразненото изражение на Гордън Смит изчезна и той засия в усмивка.

— Може би искаше да кажеш: „Обадили сте се за филтъра, господине“?

Дракон сведе поглед, поклати леко глава и се усмихна.

— Извинявайте — каза той и вдигна глава. — Точно това исках да кажа… господине.

Смит се обърна рязко към Кристъл, а после към София.

— Мамка му, обичам това! — Момичетата се изкикотиха. — Добре, пич. — Извърна се пак към Дракон. — Хайде, върши си работата. — Натисна копче на дистанционното и от стереоуредбата гръмна нова песен.

Дракон тръгна бавно към басейна. До единия му край имаше три каменни стъпала, които водеха към шахтата с помпата. Седна на най-горното, постави металната кутия на земята до себе си, дръпна резетата и вдигна капака. Кутията бе облицована със сив стиропор и вътре имаше магнум и заглушител. Дракон взе оръжието и завинти заглушителя. След това затвори кутията, изправи се и тръгна обратно към басейна. Носеше кутията за инструменти в лявата си ръка, а с дясната стискаше пистолета зад гърба си.

Докато той се приближаваше, Смит спря да смуче зърното на едната жена и се обърна към него. Дори нямаше време да изтрие блажената си физиономия. Дракон стреля веднъж в стереоуредбата и настъпи тишина. След това обърна пистолета към Кристъл и натисна спусъка. Улучи я между очите и хубавото й лице се вкамени. Куршумът излезе от тила й, отчупи парче от черепа й и от дупката потече сиво-червеникава пихтия. Момичето се удари в ръба на джакузито и се плъзна под водата.

София се обърна, обзета от паника, и се опита да излезе от джакузито, но Дракон измести пистолета няколко градуса настрани и я улучи между лопатките. В горещата вода, която вече бе почервеняла, се изля фонтан от кръв. Вторият куршум се заби в тила на младата жена и почти я обезглави.

Лицето на Гордън Смит побеля като кокаина, зениците му станаха огромни. В тях се отразяваше Дракон, който сега бе насочил магнума право в челото му.

— Нали не мислеше, че ще ти се размине, Гордън? — попита бавно Дракон.

— Сключихме сделка… моля ви… — Смит трепереше. Очите му се наляха със сълзи. — Имам пари. Колко искате?

Дракон го изгледа отвратен.

— Моля ви, не ме убивайте — хленчеше Смит.

— Да не би да искаше да кажеш: „Моля ви, господине, не ме убивайте“?

Смит преглътна с мъка и изграчи:

— Моля ви, господине, не ме убивайте.

Дракон се усмихна.

— Мамка му, обичам това! — каза той, докато дърпаше спусъка.

12.

Първа база, Тинтара

Обучение на „Е-форс“, трета седмица