— Отваряме контейнера, Стеф. Не се тревожи.
— Не се отваря — каза техникът.
— Какво? — Умът на Марк препускаше.
— Стеф — каза той, като направи върховно усилие да звучи спокойно. — Имаме проблем с автоматичното отваряне на вратата. Слизам, за да я отворя ръчно. Успя ли да задействаш третото устройство?
— Опитвам се…
— Ниво на токсичност 0,000385 промила.
В този момент Пийт Шерингъм изскочи от своя стъклен цилиндър. След миг излязоха и Маико и Джош. Изглеждаха доволни от себе си, но после забелязаха четвъртия контейнер. След секунда видяха Марк да тича надолу по металната стълба, като им крещеше нещо.
Разбраха какво става и се втурнаха към контейнера на Стефани.
Тя вече се задушаваше, очите й сълзяха и единствената й надежда беше да издърпа четвъртата вакуумна приставка от скривалището й. Непрекъснато натискаше копчето, но нищо не се случваше. Опитваше се да потисне паниката си. Оглеждаше тясното пространство между двата цилиндъра, търсеше нещо, с което да освободи приставката, но не намираше.
Отново натисна копчето. Нищо не се случи. Едва виждаше бутона, очите й бяха пълни със сълзи. Наноустройствата в дрехите й работеха на пълни обороти и изпомпваха стимулиращи вещества, които да й помогнат да се справи с въздействието на газа, но нищо повече не можеха да направят.
— Ниво на токсичност 0,000390 промила.
Джош тичаше към контролния панел в другия край на хангара. Пийт намери един гаечен ключ и хукна към контейнера на Стефани, където Маико безуспешно се опитваше да отвори вратата с голи ръце. Той се приближи до стъкления цилиндър и започна да разбива клавиатурата до входа.
Марк стигна до контролния панел почти едновременно с Джош.
— Отдръпни се — извика той. — Знам комбинацията. — Започна да натиска бутоните.
Стефани щеше всеки миг да припадне, когато ръчката на устройството най-накрая се освободи. Беше толкова шокирана, че за малко да го изпусне. Ръчката се плъзна на пода и Стефани се подпря на външната стена на камерата, оттласна се и протегна стабилизатора с приставките напред, готова да го сложи на мястото му.
— Ниво на токсичност 0,000395 промила.
Някой удряше по вратата, чуваше приглушени гласове. Осветлението в камерата сякаш първо се приглуши, а после стана по-ярко. Зрението й изгуби фокус и тя започна да пада напред. Но се задържа.
— Ниво на токсичност 0,000399 промила.
Краката й се подкосиха и тя падна към външната стена, а стабилизаторът се удари в гърдите й. Пое дълбоко дъх и всичко около нея стана безформено и ослепителнобяло.
14.
135 километра югоизточно от Хавър, Монтана
Чума прокара длан по гърба на любимата си кобила Хермиона и прошепна тихо в ухото й. С конярчето цяла нощ й бяха помагали да роди едно много едро конче, което се появи на бял свят малко преди зазоряване. Немощното кафяво същество вече се бе изправило на крака, но още беше малко нестабилно. Изглеждаше като клонинг на майка си.
Чума излезе под оранжевия блясък на изгрева, слънцето се издигаше над 100 000 акра зеленина. Присви очи, вдигна длан до челото си и видя от юг да се приближава черният силует на хеликоптер. Машината започна да намалява скоростта и да се снишава над площадката за кацане на петдесет метра от ранчото. Чума съзря двама души в пилотската кабина. Обърна се и тръгна към къщата, за да отмие от себе си вонята на конюшня.
Двайсет минути по-късно Чума се бе преоблякъл в безупречни джинси „Ливайс“, ботуши от мека кожа и карирана риза. Влезе в библиотеката и видя Дракон да седи във фотьойл близо до бумтящия огън. Без да каже нито дума, Чума се настани в креслото срещу него и се загледа в пламъците. Поседяха мълчаливо и Чума заговори, без да го поглежда:
— Поздравяваме те за изпълнението на задачата в Холивуд Хилс.
Дракон не отвърна, продължаваше да се взира в огъня.
Чума стана и направи две крачки към картината с черен жребец отдясно на камината. Докосна ъгъла на богато украсената златна рамка и картината се вдигна. Под нея имаше метален панел и три лампички. Чума постави длан върху панела, набра някаква комбинация и той се плъзна встрани. Бръкна в открилата се кухина и извади картонена папка. Затвори вратата и пусна картината надолу и се върна в креслото. Подаде папката на Дракон и се вгледа в лицето му.
— Чети.
Дракон се запозна внимателно със съдържанието на папката, а Чума заговори: