— Не бой се ще ти дам голямата таранка да се отсрамиш пред жената и дъщерите.
— С една таранка пет гърла не можеш нахрани!
— Хайде де, хайде! Още не е заваляло, ще поседим час, два, белким хванеш и ти амур.
— Не е заваляло, ама заваля… Тоя панталон дето съм обул само изглежда топъл. Чист брезент си е и студенее та се не трае. Ще взема да си хвана една простуда тъкмо за празника.
— Нали имаш ракия, пък и горчива да е…
— Ти бъзикаш ли се с мен, бе ортак!
— Да бе. Дай да си ходим, заваля. Температурата трябва да е около пет градуса. Виж как излиза пара от устата като духнеш… Да събираме такъмите и да вървим. Хайде рошльо, хайде Джони! Пъхай се в полиетиленовия плик и да се прибираме. Ето ти го, заедно с голямата таранка. Нали ти я обещах!
— Мерси, все пак! Ще си го върна, ама като идем другия път. Първата уловена от мен риба ще е за теб!
— Нека го доживеем най-напред!
— Абе знаеш ли че тоя юнак рита като магаре и едва го удържам.
— Що не го туриш в раницата? Има място…
— Да бе това е идея!… Хайде вътре, пич! И да не цивриш, че те оставам при майчето и братчетата.
— Така е добре… Дъждът се усили. Няма ли да минеш към нас да пийнем от твоята ракия. Жената ще и сложи захар, ще я стопли, а и ние ще се стоплим…
— Добре, бе ортак няма проблем.
— …
— Жено! Жено, ма! Отваряй на ортаците! Отваряй и поемай амура!
— Да не повярваш! Моят Ванчо хванал бял амур!
— Колко кила му даваш като го гледаш?
— Ами повече е от две кила е! Тъкмо за Нукулден. Утре ще го приготвя с лук и орехи запечен на фурна. Ти и оня път рече, че си хванал амур, а после ми казаха, че са те видели да го мерят в магазина на кило. Какъв лъжец си само!
— Хвана го ма, Силве! Те това е кръст! Хвана го пред очите ми! Печен е Ванчо!
— А какво скимти в раницата ти?
— Леле-е-е, забравих за Джони! Дано не се е задушил…
— Кученце ли сте си намерили? Ех какво е сладичко… Ела ми маминкото…
— Джони го кръстихме!
— Ела… Джони, ела ми на мама?
— Баш американец е! Джони Кеша! Като оня кънтри певец дето обичаш да го слушаш.
— Красив е! Много е красив, ама… каква е тая кръв по муцуната му?
— Бах маааму! Тоя мискинин е ял от рибата. Проял е плика и е нагънал таранката. Бах тоя гладник! Я чакай да видя колко е изял?… Почти една трета от рибока! Започнал е от опашката! Ванчоо-о-о! Взех си още един гладник в къщата! Моя милост, безработната жена, дъщерите и тоя Джони! Дупе да ми е яко!…
— Не бой се, Пеци! Тия дни ще дават заплатата.
— Дали са я вече… Ванчо! Ходих с банкоматната ти карта и я дръпнах. Пеци ще има пари да купи риба за Никулден!
— Ще купя, ще купя! Бах мааму! Ега ти гладника!
— …
— Гладник ама виж какъв е хубавец! Като поотрасне ще го доведеш до лозе. Имаме много кьосове, да ги разгони де! Ще му опечем риба на въглени и ще го нагостим. Само го къпи редовно, че сега ми се струва е пълен с бълхи. Я виж как, се чеше…
— Как ли! Това за бълхите е почти сигурно! То мен ме захапаха та него ли!… — каза жаловито, Пеци и се запоска усилено по левия глезен…
06.12.2009 г.
Враца