Хелър изкачи лек наклон. Оттам пистата се виждаше ясно. Погледна малко по-нататък, търсеше нещо през дупките за надничане в предното стъкло. Накрая съсредоточи погледа си върху Бокс 1. Можеше да го види през един далечен отворен портал. Хелър отби встрани от пътя и спря стотици метри преди мястото, накъдето би трябвало да се е насочил.
Остави дизела на празни обороти. Безкрайни тълпи от коли и хора минаваха по шосето вляво от него. Отпред голямо табло гласеше ПАРКИНГ 20 ДОЛАРА, имаше и насочваща стрелка.
Чудех се защо ли така се спотайваше. А точно това правеше. Никой не би разпознал „Кадилака“ или видял кой седи в кабината. Сигурно подозираше, че някой е по петите му.
Взе си хамбургер от кесията и го пъхна в миниатюрната микровълнова печка отпред на таблото. След малко го извади затоплен. Погледна го. Не виждах нищо нередно в хамбургера, но Хелър дръпна ръка от устата си. Стори ми се разстроен.
Гледаше Бокс 1 през прозрачното петно в стъклото. Завъртя се и огледа осветените трибуни за зрителите, после и въодушевената тълпа, напираща вляво от „Питърбилт“. Като че се опитваше да проумее нещо. Явно се тревожеше.
Е, ако си мислеше, че в програмата на това състезание се е промъкнало и нещо необичайно, повярвайте ми — прав беше!
Остави хамбургера на седалката и взе чувала с документите за самоличност. Повечето имена бяха италиански — Чечино, Фиутаре, Рапиторе, Лачо, Симиотаре, Ладро, Первертире и Серпенте. Само един не беше италианец — казваше се Бени Хайст. Странно, но всеки от тях бе притежавал валиден задграничен паспорт и всеки бе разполагал с по пет хиляди долара в налични освен Бени Хайст, който имаше петдесет и пет хиляди! Та в тези портфейли имаше сто хилядарки плюс дребни банкноти!
Хелър се върна на документите на Бени Хайст. Каза:
— Бени, могъл си да ме застреляш, както доближавах с камиона. Или оръжието ти е засякло, или пък нещо друго е станало. Какво бяхте намислили да направите и защо? И какво общо има това със състезанието?
Пусна всичко в боклукчийския чувал и го напъха под седалката. Не си изяде хамбургера.
Тъкмо минаваше седем сутринта. Възбудените тълпи ставаха все по-многобройни. Още беше тъмно. И отново заваля.
Хелър затвори очи. Може би си почиваше. Казах си, че тази почивка ще му бъде много нужна, дори преди да е свършил денят. Още не се бях заел с него както трябва!
Четвърта глава
В седем и половина Хелър включи радиото:
„… тълпите. От Манхатън, от Куинс, от Бруклин и дори чак от Ню Джърси те се стичат за състезанието. 495-о шосе е задръстено, федерална магистрала 25 е претъпкана, а 27-ма е гъчкана с коли и автобуси. Незнайно как поддържат отворена претоварената автострада «Сънрайз».
Въпреки бурята армейците докараха по въздуха снегорини чак от Блуминдейл. Но колкото и бързо да почистват пътищата, снегът пак натрупва.
Неколцина от пилотите и техните екипи вече са тук. Още не се е мяркал този идол на Америка — Гениалното хлапе. Неговата кола ще има номер 1. За екипа му е определен Бокс 1.
Аха, ето го и Джеб Тошуа. Той е на 101 години. Джеб, как ти се струва тази снежна буря?
— Ами к’во да ти кажа бе, Джери, май не помня да е вилняла толкоз лошо чак от шейсе и пета, да не беше пък седемдесе и пета? Не бе, може да е било през осемдесе и втора. Я да видим сега, затри ми се котката…
— Благодаря ти, Джеб — припряно го прекъсна спортният коментатор. — Доста парици са заложени не само на състезанието, но и на времето: дали ще вали, когато дадат стартовия сигнал?
Ей, ето го и Браг Убиеца, най-добрия пилот на отстраняване в Джорджия. Убиец, какво имаш да ни кажеш за това състезание?
— Ама това жури е най-побърканото, откак има състезания с коли. Вали сняг, обаче тия «бибипнати» типове от журито не щат да променят правилата и да ни позволят да сложим вериги и шипове. Тия «бибипци»…
— Благодаря, Убиецо Браг. А тълпите все прииждат. Ей там има един автобус, препълнен от Маршируващия девически оркестър на гимназията «Джаксън». Ами че те имали много девици…“
Осем часът. Снегът бе поотслабнал. Стана по-светло. Ясно различавах от своя хълм нахлуващото към пистата човешко гъмжило. Изсипващото се от вагоните на метрото множество пристигаше до крайната цел с автобуси. Снегорините пръскаха бели гейзери встрани от пътищата. Един работеше по почистването на самата писта.
Осем и половина. Нова, зловеща стена от сиво-черни облаци напираше насам. Започна да вали двойно по-упорито отпреди.