Пак заваля, работата по разчистването отиваше нахалост. Екипът смъкна „Кадилака“ от ремаркето. Избутаха го в бокса. На колата личеше грамадна черна цифра 1, контурът беше подчертан със златно. Екипът закрепяше някакви ленти на мястото на махнатото предно стъкло.
Появиха се трима души от журито, увити чак до носовете.
— Закъсняхте — недоволно промърмори първият.
Хелър им каза:
— Моля ви да проверите, че вътре няма бензинов резервоар, нито под или встрани от колата, след което да удостоверите това.
Хора от екипа повдигнаха отдясно „Кадилака“ с хидравличен крик. Премръзналите инспектори направиха каквото ги бяха помолили.
После Хелър каза:
— Сега ви моля да проверите предния капак и плочата под двигателя и да удостоверите, че са запечатани. Моля и вие да сложите личните си печати.
Направиха и това. Изведнъж един от инспекторите възкликна:
— Ами тези колела!
Екипът беше свалил двете нормални колела от дясната страна, търкаляха към колата други. Имаха чудат вид. Целите сребристи. Приличаха на колела, но по тях личаха много дълбоки зигзагообразни улеи, навсякъде стърчаха гъсто разположени шипове.
Инспекторът тупна едното. Кухо дрънчене.
— Ей, та това не е каучук! Метал е.
— Това са вътрешно укрепени стоманени колела с ниско налягане — обясни Хелър. — А вие току-що се съгласихте да отмените всякакви правила за колелата.
Инспекторите май се успокоиха. Но не и аз, не си въобразявайте! Тези колела не можеха да се спукат!
Я почакайте! Ами да, един куршум „0.30-06 Ускорител“ с начална скорост 1224 метра в секунда щеше да откъсне великолепно парче от такова колело и да наруши целия баланс. Значи всичко беше наред.
Екипът вече беше монтирал и четирите колела. Хелър приклекна поред до всяко. Забелязах, че над барабаните на спирачките имаше някакви дискове. Хелър свързваше проводник към двигателния сектор на колата и прикрепяше нещо като електрическа четка. Разбрах какво правеше. Неговият карбуратор май произвеждаше повече електричество, отколкото гориво. Хелър заземяваше автомобила през четирите метални колела, вместо да влачи метална лентичка по земята.
Инспекторите искаха да знаят дали в колелата има мотори. В такъв случай смятаха да забранят употребата им, защото се очакваше да са колела, а не двигатели.
— Само ги заземявам — каза Хелър. — Днес наоколо има доста електричество. Няма никакви мотори в колелата.
Значи всичко беше както трябва. Инспекторите имаха достатъчно ум в главите да не дразнят онази тълпа. Въпреки силния студ хората крещяха и виеха от кеф.
Снегът вече валеше пет пъти по-плътно отпреди. Току-що свършената от снегорините работа беше бързо заличена.
До старта оставаха двайсетина минути. Хелър се качи в кабината на „Питърбилт“. Съблече се и навлече дреха, която ми приличаше на изолиращ скафандър. Отгоре облече дебел състезателен гащеризон от червена изкуствена кожа, който имаше и отопление. На краката си сложи обточени с кожа каучукови ботуши с грамадни метални пластини по подметките.
Внезапно разбрах, че надпреварите при ужасен студ не са нещо ново за него. Ами че космонавтите хвърчаха из пространството при температури, доближаващи абсолютната нула! Днешните минус десет градуса по Фаренхайт може би му се струваха доста топличко време!
На ръцете си сложи волтариански изолиращи ръкавици. После нахлупи на главата си червена състезателна каска с микрофон пред устата, явно имаше и радио. Спусна затъмнения предпазник.
Слезе от кабината и се вмъкна в „Кадилака“. Включи двигателя да загрее. По цялата редица боксове през снега се чуваше как пилотите-убийци загряваха моторите на колите. Шумът беше тътнещ и заплашителен. Валеше още по-силно.
Хелър закопча колана, провери бързото освобождаване и пак го закопча. Хората от екипа в бокса правеха своите последни проверки.
Хелър заговори в микрофона:
— Там ли си, Фенси-Денси?
В слушалките се обади нечий глас:
— Там съм.
Чакай, чакай. Кой е пък този Фенси-Денси? И къде беше това „там“?
Помислих, че проверява как работи радиовръзката с екипа в бокса.
Съдията с флагчето и стартиращата кола излязоха на пистата, мъчеха се да стигнат до местата си.
Хелър увеличи оборотите на „Кадилака“.
— Като музика е — отбеляза застаналият до прозореца Майк.
Внезапно си спомних, че трябва да пусна секундомера си. В карбуратора на Хелър вече оставаха към пет часа работа. Но нямах намерение да чакам дотогава.
Някой даде сигнал. Хелър завъртя волана, за да излезе на стартовата площадка.