— Бай-бай, Хелър — казах аз.
О, как щях да се наслаждавам на провала на този „бибипец“! Неговия и на неговите смрадливи, снобски правила и обноски на Флотски офицер! Гнусната му популярност след малко щеше да се разсее като дим!
Пета глава
Внезапен порив на вятъра поразреди снега и тълпите видяха, че „Кадилакът“ е тръгнал към старта. Гръмотевичен рев от поздрави изригна над трибуните: „Гениалното хлапе!“, „Гениалното хлапе!“, „Ей го там!“, „Разкатай ги, Хлапе!“
Радиото:
„Кола номер 1, самото Гениално хлапе, се движи към мястото си на старта. Вижте я само тази прекрасна кола!“
И наистина, от удобното си място, дори през виелицата, можех да видя как на пистата проблясваше червено петно. Сигурно хората в бокса бяха почистили снега от колата в последния миг.
Включих своя малък преносим цветен телевизор. Да, една от камерите беше насочена право в него. Започнаха да показват и останалите. Колите-убийци, поне каквото се виждаше от тях под натрупания сняг, бяха истински развалини — очукани обикновени автомобили без стъкла, подбрани тъкмо защото за нищо не ставаха. Трябваше да призная, че сред тях „Кадилакът“ изглеждаше като аристократ до пропаднали пияници.
Чука Малоун имаше нещо като високоговорител в черната си кола. Що за измишльотина беше това? Недорязана катафалка ли? Той се развика:
— Ей, „бибип“ такъв, открадна ми стартовото място! Когато се разправя с тебе, няма да е останало достатъчно от колата ти, та да се завлечеш до моргата с нея!
Тълпата запищя и завика.
Хелър зави и се настани точно зад стартиращата кола и точно пред останалите състезатели. Щяха да обиколят пистата веднъж, преди да им дадат сигнал за началото.
Що за ужасна писта! Всички напъни на снегорините бяха отишли напразно. Двайсет сантиметра сняг покриваше асфалта. Налитащият вятър носеше още. Колелата прорязваха улеи и каквото се стопеше под тях, мигновено се превръщаше в лед.
Внезапно лъчите на едва надигналото се слънце пробиха под облаците. Още валеше!
Изведнъж радиото се обади:
„Десет часът е! Хем грее слънце, хем вали сняг. Всички залагания за времето се провалиха! Но ето ги, те се завъртяха по пистата, наближават трибуните. Стартерът се изтегля. Съдията размаха флагчето! ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ИЗХВЪРЧА КАТО СНАРЯД!“
Хелър беше натиснал газта докрай. „Кадилакът“ изскочи напред с мощно ръмжене.
Разтърсващият вой на другите коли се включи в шумотевицата. Моят екран и телевизорът едва не паднаха от поставките си заради усилващия се рев.
Хората по трибуните пощръкляха! Пищяха, развяваха одеяла, подканяха Хелър да кара още по-бързо.
Гласът на говорителя на пистата — изтънял, думите слети от бързане, сякаш сам той подкарваше колите — се надигна над грохота:
„Номер 1 вече направи половин обиколка. Другите се опитват да стопят разликата. Номер 2, Чука Малоун, го преследва плътно. Номер 12 току-що задмина номер 5. Номер 12 е Браг Убиеца. Той кара ошушкан до голи ламарини малък камион GMC. Вижте го как пришпорва! Задмина Чука Малоун. Браг Убиеца предизвиква водача!“
Виждах това и от хълмчето. Хелър ускоряваше. Едва задържаше номер 12 вдясно от себе си.
Снегът хвърчеше нагоре от бясно въртящите се колела. Бели парцали влитаха през липсващите стъкла и се лепяха по пилотите. Продължаващият да вали сняг натрупваше по каската на Хелър.
Но той въпреки това виждаше ясно. Не можех да го проумея. После се сетих, че неговата каска сигурно има нагревател и предпазникът отпред е покрит с вещество, недопускащо задържането на вода. Ето, той вече си служеше с измама!
Убийците не се блъскаха един друг. Движеха се в разтеглена колона, опитваха да догонят водача. Разбрах, че бяха постигнали негласна уговорка помежду си — първо да докопат Гениалното хлапе!
О, колко съгласен бях с тях!
Хелър завърши първата обиколка. Успяваше да се задържи малко пред Убиеца Браг. Но не караше достатъчно бързо, за да стигне края на плътно наредената група противници.
С всички тези вериги и шипове по гумите колите не губеха сцепление с пистата. Ала направо я разкъсваха на парчета и след една обиколка вече се движеха по ледени ръбове. Започнаха да се плъзгат и тресат.
Стенещият вятър се понесе по пистата, разнасяше снежна пяна и покриваше ямите и неравностите.
Слънцето светеше все по-ярко. Снегът спря отведнъж.
Хелър трудно се задържаше зад последната кола от преследващата го глутница, но пред Браг Убиеца. Всъщност не караше с наистина висока скорост. Може би някакви си сто мили в час. Ниските краища на пистата все гледаха да хвърлят колите навън при завоите. Стържещ тътен, борба с волана, за да не излетят.