Колелата на Хелър обаче държаха здраво. Справяше се по-добре от другите. При влизане в завоите набиваше спирачки и веднага излизаше от тях с мощно ускорение.
Пет обиколки!
Това беше уреченият момент с моя първи снайперист. Вглеждах се напрегнато.
ДРЪН! Воланът подскочи в ръцете на Хелър! „Кадилакът“ веднага се разтресе.
Браг Убиеца профуча край него като изстрелян!
Хелър каза в микрофона:
— Фенси-Денси, току-що ми забиха един.
Глас в слушалките:
— Чатнах!
Пак Хелър:
— Бокс 1, влизам! Смяна на колело!
Мина бавно втората половина на обиколката и зави към боксовете.
Само за секунди хората от екипа вдигнаха колата настрани. Завъртяха се автоматични ключове. Изтърколиха друго колело. Майк каза до прозореца:
— Cristo! Давай по-леко! Имаме само четири резервни! — Сведе поглед към колелото, което махнаха. Приклекна. — Исусе, ами че това е дупка от куршум!
Един от съдиите удостовери, че не е имало зареждане с гориво. Дръпнаха криковете и колата подскочи. Съдията вдигна палец нагоре.
Хелър излезе с ускорение от бокса.
Сега глутницата се беше разпръснала. Един намисли да прави таран. Зелена кола. Връхлетя към Хелър, който натисна спирачките, „Кадилакът“ се хлъзна встрани и избягна противника. Зелената кола пропусна целта.
Хелър започна да я заобикаля. По радиото викаха:
„Гениалното хлапе загуби позицията си на водач! Непредвидено спиране в бокса…“
Но аз леко се побърквах. Куршумът „0.30-06 Ускорител“ от пушка „Уедърби“ улучи точно и макар да не пръсна металната „гума“, както би се случило с нормална, все пак повреди едно колело, а при само четири резервни щяхме да успеем. Но КОЙ е Фенси-Денси и КЪДЕ е?
Шеста глава
Не валеше. Намръщеното слънце прозираше през млечнобялата пелена. Подадох се през страничния прозорец и затърсих надолу през бинокъла.
По склона бяха пръснати сгради, от всяка се виждаше пистата.
Моите двама снайперисти трябваше да се намират на покриви, отдалечени на около триста метра от най-близкия край на оградата. Единият трябваше да е малко вляво от мен, вторият — вдясно от него на друг покрив.
Ужасно трудно ми беше да ги различа. Носеха сливащи ги със снега наметала. Но техните пушки и телескопични прицели бяха достатъчно тъмни, за да се виждат.
Стой! Трети снайперист!
Настанил се на по-висок покрив, много по-близо до мен!
Стиснах здраво бинокъла. Бойна пушка М-1! Дълъг заглушител на цевта. Нямаше прицел! Лицето на стрелеца се завъртя малко към мен, когато захапа ръкавицата и измъкна пръстите на дясната си ръка от нея.
Бум-бум!
Затърсих трескаво около себе си. Нямах оръжие, с което да го гръмна!
Пак насочих бинокъла. Бум-бум отмести настрани радиостанцията си. Размърда рамене, както прави всеки добър стрелец, за да се настани удобно и да заеме по-устойчиво положение.
Припряно погледнах с бинокъла своя снайперист отляво. Бум-бум не би трябвало да го вижда толкова добре, колкото аз. Вероятно изстрелът бе разкрил позицията му на бившия морски пехотинец. И със заглушител се чува слаб звук, а моторите ревяха доста отдалече.
Моят снайперист отляво си имаше проблеми с пушката. Празната гилза не беше изхвърлена след изстрела. Гилзата на „Ускорител“ се подлага на твърде голям допълнителен натиск и може да се разшири. Или механизмът беше засякъл от студа. А вероятно тези пушки „Уедърби“ не бяха в най-доброто си състояние — намерих ги от трета ръка. Че и гилзите бяха втора употреба. Снайперистът се претърколи на хълбок и зачопли заседналата гилза с нож.
Креснах му мислено — ПРИКРИЙ СЕ!
Твърде късно!
Внезапно пълнителят на пушката му сякаш избухна!
Всичко стана толкова бързо, че едва схванах какво се случи.
Силата на удара върху пушката го дръпна право през ръба пред него!
Изгуби се от погледа ми, падна може би от трийсет метра на улицата!
Бум-бум се пресегна към радиостанцията си.
Бързо преместих бинокъла към другия си снайперист.
Беше забелязал!
А от своето място Бум-бум не видя втория снайперист.
Моят стрелец отдясно се премести. Внимателно се прицели в Бум-бум. И натисна спусъка.
Мигновено насочих бинокъла към Бум-бум. Бе паднал назад. Точен изстрел!
Бум-бум се плъзна по наклонения покрив. Снегът се срути в малка лавина и Бум-бум изчезна.
Другият ми снайперист погледа известно време, после се извърна и вероятно защото се почувства твърде изложен на открито, припълзя на място, където не го виждах. Но скоро забелязах края на заглушителя да се подава иззад един комин, насочи се към пистата.