Но през последния половин час той толкова очебийно увеличи преднината си, че някои от другите пилоти явно започваха да смятат състезанието за провал, ако не го изхвърлят.
И вместо да навъртат обиколки, някои сега маневрираха само и само да се врежат в Хелър, когато минава край тях.
Номер 10, Бенсън Блъскача, който караше оръфан пикап „Интернешънъл“, причакваше в засада до близкия край на овалната писта. Разбирах, че се канеше да мине отвътре по завоя и да се забие като таран в Хелър.
„Кадилакът“ навлезе в завоя със скърцане на спирачките, после ускори, приплъзваше се в разхвърчалия се сняг.
Блъскача изстиска всичко възможно от своята трошка, втурна се успоредно, прицелен в лявото предно колело на Хелър.
През воя на измъчените мотори се чу гласът на Блъскача:
— На ти, „бибип“ скапан!
Неговият „Интернешънъл“ докосна колата на Хелър, преди онзи да избяга.
Мълния!
Електрическа експлозия!
Номер 10 отхвръкна, сякаш ударен от светкавица!
Завъртя се и връхлетя върху оградата.
Пилотът си седеше в колата, беше зашеметен.
Тълпата закрещя и зарева от удоволствие!
По телевизиония канал пуснаха забавено повторение на сблъсъка. Наистина беше мълния! Кола номер 10 удари лявото предно колело на Хелър и блесна заслепяващо електрическо изпразване поне на метър и половина в диаметър!
Излишното електричество от карбуратора изтичаше в земята през тези колела! И ако някой от другите автомобили докоснеше колелата, получаваше целия заряд във вид на светкавица.
Бенсън Блъскача се измъкваше несигурно от кола номер 10. Очевидно нямаше представа какво му се е случило, но несъмнено не искаше повече и да погледне това състезание.
Коментаторът по радиото се опитваше да измисли някакво обяснение, но накрая реши, че всичко е станало заради магнетичната личност на Гениалното хлапе.
Хелър и останалите продължиха да се носят с рев по пистата, виещите мотори звучаха в хор с веселата врява на множеството.
Другите пилоти не разбраха какво е станало. При всеки сблъсък на метал в метал хвърчат искри.
Засега не валеше, бледото слънце се показа през облаците.
Още един състезател в стар „Додж“ реши да изблъска Хелър от пистата по далечната права отсечка. Движеше се близо до оградата и когато Хелър понечи да го задмине, „Доджът“ ускори и рязко свърна към него.
МЪЛНИЯ!
Гръмотевичен трясък!
Хелър го бе чукнал с едно от колелата.
Неуправляемият „Додж“ се завъртя бясно. Преобърна се. Плъзна се петнайсетина метра по покрив.
Тълпата пощуря от въодушевление!
Жълт флаг. Бързо се появи сервизен камион, който извлече „Доджа“ настрани. Пилотът стоеше край колата, а когато при него пристигна линейката, той опита да се качи в камиона. Май ходеше в кръг.
Останалите на пистата отново набраха скорост. Вече бяха само деветима.
Едва се задържах на седалката. С едно око наблюдавах екраните, с другото се мъчех да следя секундомера. Минаваше три часът.
Нима в края на краищата Хелър щеше да победи?!
Девета глава
Пролуките в облаците се разширяваха. Обвитото в ръждив ореол слънце клонеше надолу към изгризаната писта. Стори ми се, че застудява.
Оглушителният грохот от ауспуха на „Кадилака“ с махнат заглушител се издигаше над шума от другите коли, когато Хелър се устремяваше към по-близкия до мен завой. Съвсем сериозно се бе захванал със състезанието. Вече водеше с двадесет обиколки пред втория, а караше този „Кадилак“ да лети с още по-налудничава скорост!
Другите осем, сред тях Чука Малоун и Браг Убиеца, като че разбраха най-после — ако не направят нещо, спукана им е работата. Може би и често надигащото се от трибуните скандиране „Гениалното хлапе, Гениалното хлапе!“ още повече ги разлюти.
Те бяха опитни ветерани от състезанията с отстраняване. Бяха видели и правили какво ли не и нямаше да гледат мързеливо как се подиграват с тях.
В стратегията на състезанията с отстраняване влиза и съюзяването срещу един. Ако успееха да се отърват от Хелър, можеха после да решат всичко с борба помежду си. Но Хелър трябваше да ИЗЧЕЗНЕ!
Разпознах намерението им по това, че щом минеха край трибуните, всички намаляваха скоростта. Направиха още една обиколка, а Хелър си проправяше път между тях, сякаш не съществуваха.
Той караше с повече от 150 мили в час. През цялото време беше нащрек, предвиждаше маневрите на другите пилоти и винаги измисляше нещо преди тях. „Кадилакът“ приличаше на стелеща се по пистата червена лента. Моторът му ръмжеше с тържествуваща мощ.