Виждаше се как Чука Малоун се боричка с пряспата. Втурна се обратно при колата си. Угаси запалилата се тапицерия на седалката. И скочи вътре!
Старата развалина потегли! Беше само донякъде повредена от експлозията.
В бушуващата клада пред трибуните нищо не помръдваше.
Чука Малоун подкара по пистата!
Яростен вой се надигна от тълпата.
По високоговорителите се обади нов глас:
„Заради това «бибипнато» Хлапе ще ни смъкнат и ризите от гърба!“
Никой не обръщаше внимание на Чука Малоун, който креташе по пистата с двайсетина мили в час. Бе спечелил отстраняването и сега навърташе обиколките за издръжливост. Напълно пренебрегнат от всички.
Високоговорителите изгърмяха:
„Хванете го това Хлапе, да го «бибип»“!
Загубилите парите си преляха като вълна над перилата на трибуните и нахлуха на пистата.
С диви крясъци, жадуващи отмъщение, те се втурнаха към Бокс 1.
Хелър вдигна очи и загледа прииждащото гъмжило. Промърмори:
— Точно като в „Пътешествията на Хаклуйт“. Рядко се случва да се озовеш в безопасност, щом си сред местните жители на Северна Америка!
Хората на Майк Мутационе застанаха в полукръг пред бокса.
Тълпата ореше напред по пистата като побъркан буреносен облак. Състезанието беше забравено. Сега жадуваха само кръв.
Служителите от охраната на пистата направиха опит да застанат срещу тях и да ги спрат. Бяха отхвърлени встрани!
Множеството вече връхлиташе. Вряскаха „Хванете Хлапето!“, „Струваше ми десет бона!“, „Пречукайте го!“ и други свирепи бойни викове.
Хелър си седеше и ги гледаше.
Най-предната редица на тълпата се сви като обръч на пет-шест метра от отбранителната линия на Мутационе.
— Сега! — излая Майк.
Внезапно от някакви накрайници изригна огън!
Пред една дузина маркучи на оксиацетиленови горелки се простряха огнени ветрила над главите на тълпата.
Последва миг на смълчано изумление сред пращенето на нажежения въздух.
После водопад от писъци!
И вой на ужас!
Най-предните редици заотстъпваха.
Събаряха хората зад себе си, сякаш бяха плочки от домино.
Гъмжилото побягна назад, като оставяше зад себе си повалените и стъпканите. След малко и те намериха сили да избягат.
Оксиацетиленовите факли угаснаха.
Бракмата на Чука Малоун креташе край трибуните и унищожените коли, напъваше се да завърши хилядата обиколки.
Но за зрителите състезанието свърши. Разотиваха се.
ТРИДЕСЕТА ЧАСТ
Първа глава
Аз си прибрах нещата и подкарах колата надолу по хълма, към пистата и трибуните.
Бях видял, че Хелър влезе във влекача „Питърбилт“, значи нямаше опасност да ме забележи.
Киселата и отвратена тълпа полека се разпръсваше. Бавно карах в гъмжилото. Надявах се, че ще мога да открия Дж. Уолтър Медисън.
Зад гърба на Хелър Медисън бе измислил Гениалното хлапе и цялата шумотевица и препирни около състезанието. След впечатляващия провал на Хелър и с тази жадна за кръв човешка маса исках да науча какво възнамеряваше Медисън за близкото бъдеще.
Охраната вече не стоеше при портала. Въобще не им пукаше кой влиза и кой излиза.
Минах през тунела и се озовах пред покритите с боклуци трибуни. Около една от ложите имаше скупчени хора. Разпознах един от застаналите най-близо до мен. Беше репортерът, когото срещах в офиса на Медисън на „Мес Стрийт“ 42.
Тръгнах нагоре по стъпалата към него. Макар той да бе вдигнал над ушите си яката на коженото палто, а аз бях нахлупил качулката на анорака, познахме се.
Попитах го:
— Медисън ли започна тези буйни безредици?
— Не. Аз го направих, осенен от вдъхновението на момента. Дж. Чуруликащия е в някакво особено състояние. Двайсетина минути преди началото на състезанието се вцепени от шок и припадна. Наложи се да го носим до пункта за бърза помощ. Едва свари да се върне на трибуните, за да види края на всичко.
Надникнах през групичката от „Мес Стрийт“ 42 и видях Медисън, седнал на сгъваем стол. В този студ имаше торбичка с лед на челото! Посивялото му лице изглеждаше ужасно.
Отидох при него и го попитах учудено:
— Да не би да се чувствате така, защото Хелър загуби?
Той тръсна глава.
— О, не. Победа или загуба — това нямаше значение. Щеше да ни даде първите страници само за един ден, после пак трябваше да се напънем за още нещо.
Нищичко не разбирах.
— Добре де, щом победата или загубата е нямала значение, от какво сте толкова съсипан?
Той направи безплодно усилие да нагласи по-удобно торбичката с леда. И се поддаде на чувствата си.
— Никога не се доверявайте на клиените си! Винаги ви прецакват!