Тя направо ме зашемети!
— Да е умрял ли? О не, не е умрял. Едва ли някога съм го виждала по-преливащ от енергия. Мистър Смит, вие ли сте?
Успях да измънкам, че съм аз.
— Изскочи оттук още преди няколко часа. Каза, че знаел колко се нуждаете от ободряване и утешение, и затова веднага да му звъннете на „Мес Стрийт“ 42.
Звъннах. Казах:
— Обажда се Смит. Искам да говоря с мистър Медисън.
Отговори ми жизнерадостен мъжки глас:
— Смит ли? А, да, мистър Смит, собственикът на „Във вонята е новината“. Чуйте, Смит, имаме такава бомба за вас!…
— Не, не — прекъснах го. — Не съм издател. Кажете на мистър Медисън, че се обажда онзи Смит.
Мъжът, който и да беше, остави слушалката. Бясно тракане на телекси и лаещи гласове насилваха ушите ми. Ей, ама в този офис кипеше живот! Но нали Медисън умираше!
Ето го и неговия глас:
— О, вие ли сте, мистър Смит! Благодаря, че се обадихте. Знаех, че ще се безпокоите.
— Мислех, че умирате или вече сте мъртъв!
— Кавички — „Медицинско чудо“, затварям кавичките. „Мускулни инжекции морфин, последвани от силни дози бензедрин и венозни вливания черно мастило, спасяват живота на Медисън.“ Инксуич, не бива да се вкопчваме в носталгията по розовите мечти на вчерашния ден. Сега е времето да укрепим душите човешки. Защото в подобни моменти усърдието е поставено на изпитание. Ние сме господарите на съдбините и аз благодаря на Бога за това, че ме е дарил с неукротима воля…
— Чакайте малко — възмутих се аз. — Ами сега какво ще правите?
— Смит, ще трябва да се примирим с изпуснатата възможност да направим журналистическия удар на века. Да оставим отрепките да разправят лъжите си и да им обърнем гръб. Не бива да гледаме назад, а сурово да обърнем лице към бъдещето. Вдъхновението и геният щяха да тържествуват, ако не беше този ненадежден клиент. Но няма значение. Сега ще се придържам към стандартната стратегия спрямо пресата и макар че ще бъде трудно и продължително, накрая ще се видим начело на триумфалното шествие, увенчани с лаврови венци, не се съмнявайте.
— Какво — настоях с все по-силен страх — ще ПРАВИТЕ?
— Смит, изпълнили сме първото условие на връзките с обществеността — Доверието. Загубихме второто — Известността. ИЗПАДНАХМЕ от първа страница! Но не се страхувайте, Смит, ще се върнем там! Защото имаме третото условие — Конфликта. Когато вървях в ледената нощ, решен да върша добро, то ме озари като мълния. КОНФЛИКТЪТ! Можем да съградим наново своята кампания върху непоклатимата основа на Конфликта и да продължаваме безкрай. Ще успеем! А сега трябва да ме извините, защото ми съобщиха, че на другата линия ме чака издателят на „Лос Анджилиски Мръсотии“.
Щрак! Изчезна.
Седях и зяпах телефона. Той не ми каза абсолютно нищо. Боях се, че не разбирам загадъчния свят на връзките с обществеността. Оставих слушалката върху апарата.
Звънна незабавно. Гласът на Медисън:
— Вижте утрешните първи страници!
Щрак. Пак ми избяга.
Не е нужно да казвам, че на другата сутрин с треперещи ръце разгърнах вестника.
Ето ги. Огромни заглавия.
Снощи официалното жури на състезанието получи исканата съдебна заповед за конфискация на автомобила, с който Гениалното хлапе участваше в съботното състезание.
Не можахме да открием никой, който да коментира новината.
Гениалното хлапе отказва интервюта за пресата.
Светът на автомобилните състезатели беше потресен от зловещата заповед…“
Изскочих на бегом навън и взех още вестници. Във всички се съобщаваше горе-долу същото. Не ставаше ясно за какво е всичко това.
И по телевизията, и по радиото разнасяха същата история. Явно се превръщаше в национална сензация, защото интервюираха хора от състезателния бизнес и по Западното крайбрежие.
Така беше през целия ден.
С наближаването на вечерта се сетих за наблюдателния екран. Как понасяше Хелър случилото се?
По цялото бюро пред него се виждаха пръснати вестници. Питаше Изи:
— В името на бластерните оръдия, какво означава всичко това?
Изи отговори:
— Това означава билет за Южна Америка. Вижте, тук имам книга за онези гигантски мравки. Значително по-малко смъртоносни са от пресата. Мравките само унищожават всичко, което се изпречи на пътя им.
— Но — прекъсна го Хелър — останките от „Кадилака“ са прибрани в гаража на Майк Мутационе. Обадих му се. Никой не е и припарвал наблизо! А отгоре на всичкото колата е така обгоряла, че няма да видят нищо освен стопен метал. И дори един-единствен човек не ми се е обаждал. Не съм отказвал никакви интервюта за пресата!