Започна да си изрязва вестникарските писания, като от време на време избутваше настрани самолетния билет, който Изи упорито пъхаше под носа му.
През целия ден телефонът на Медисън даваше заето или той не можеше да говори с мен. Но шумът в офиса всеки път ми напомняше ураган в разгара си.
Настъпи утрото на вторника.
И отново първа страница!
Днес официалните лица съобщиха, че при изследването на димящите останки от колата на Гениалното хлапе са открили бензинопровод, умело скрит между буталата…“
Имаше го във всички вестници, по радиото и телевизията.
Добре, казах си. Това е краят на всичко, разбира се, краят и на Хелър!
Но настъпи утрото на срядата.
Пак първа страница!
Според неподлежащи на съмнение източници, които не можем да разкрием, един от съдиите на състезанието (чиито близки настояха той да остане анонимен) е избягал от щата, след като признал, че е взел подкуп от Гениалното хлапе, за да се престори, че не забелязва скрития в кормилото на колата бензинов резервоар…“
Имаше го във всички вестници, по радиото и телевизията. Ах, че хубаво, казах си. Медисън хитроумно и окончателно съсипва всички възможности за още едно състезание. Това е то.
Така че в четвъртък бях доста отпуснат, когато разгърнах сутрешния вестник.
Пак първа страница! Със снимки!
Днес жителите на Манхатън се спотайваха зад заключените врати и слушаха с ужас как улиците се тресат от гневните стъпки на виещите тълпи, тръгнали да търсят Гениалното хлапе…“
Снимки на тълпите, размахващи лозунги „Смърт на Гениалното хлапе!“, на полицията, стреляща с гумени куршуми и гранати сълзотворен газ. Надникнах през прозореца. Пето авеню ми се стори по-безгрижно отвсякога.
Следобедните издания излязоха с нови грамадни заглавия.
И още снимки.
Помислих, че на този Медисън наистина му сече пипето. Направо гений. Но вече си изпука патроните. Ще мине на втора страница.
Петък.
Поредната първа страница!
Разследващи случая репортери днес се натъкнаха на тайното скривалище на Гениалното хлапе. Насочени от продавач на сладолед «Веселие», който въобще не бил весел…“
И така нататък.
Обаче каква снимка! Гениалното хлапе, със стърчащите зъби и всичко останало, надничащо иззад щората на втория етаж с много уплашен поглед.
Зачудих се дали Хелър наистина е избягал. Прегледах касетите със записите. Занимаваше се с обичайните неща. В един момент влезе в своя офис, поумува над вестниците и се зае с уроците си.
В събота бях уверен, че Медисън се е изчерпал докрай.
Но не! Първа страница!
Днес към скривалището на Гениалното хлапе се стече десетхилядно множество и с непозната в досегашната история на града свирепост пръсна с взривове къщата на парченца!…“
Снимки на експлодираща къща. Вгледах се много внимателно. Не можеше да е същата къща, от която надничаше Гениалното хлапе. Повече ми приличаше на заводска сграда. Трудно ми беше да преценя през всичките тези пламъци и летящи отломки.
Излязох да се поразходя и видях, че предишните рекламни табла на Медисън за Гениалното хлапе до едно са покрити с обидни драсканици по адрес на Хлапето.
Естествено, в неделя не можеше да се очаква пълен с новини ден.
Можеше! За кой ли път първа страница!
Днес спортното списание «Илюстрирана гнус» взе безпрецедентното решение да отмени викторината с награден фонд 100 000 долара, чиято цел бе да се разкрие тайното гориво на Гениалното хлапе.
Според ръководството на списанието всички подробности ще бъдат оповестени в броя от следващата седмица.
Но един особено достоверен източник подшушна, че причина за решението е престъпно деяние на Гениалното хлапе, имащо пряко отношение към викторината…“
Олеле, втора история на първа страница! Медисън бълваше като водопад!
„Според канцеларията на главния прокурор на все още неназован щат, днес следователи са получили изключително важна информация за така нареченото тайно гориво на Гениалното хлапе, което трябваше да предизвика революция в промишлеността и автомобилните състезания.