— Мистър Смит ли е? О, съжалявам. Не мога да го извикам на телефона. През цялата сутрин беше ужасно пренапрегнат и не се чувстваше особено добре…
Медисън й отне слушалката.
— Мистър Смит? — Гласът му звучеше твърде потиснато. — Моля за извинение, мистър Смит. Загубих мястото на първа страница. Усещах го и с костите си снощи. — Каза встрани от слушалката: — Мамо, моля те, затегни по-здраво торбичката с леда, ще падне. — После: — Мистър Смит, моля ви да не ме лишавате от доверието си. За тези неща е необходимо време. Сбъркал съм някъде. Обещавам да оправдая всяка надежда, която сте вложили в работата ми. Наистина. А сега трябва да затварям. Току-що влезе моят психиатър.
Той наистина говореше като смазан човек. Но аз не бях!
Проверих Хелър. Беше в библиотеката на университета „Емпайър“. Четеше съчинението на Хаклуйт „Главните морски и сухоземни пътешествия и открития на английския народ (1589 г. сл. Хр.)“.
Вниманието му се задържа на глава, в която се описваше как един кораб спрял до брега на Северна Америка и местните жители го връхлетели и насекли екипажа на парчета в сковаващия студ. После Хелър зарея поглед в пространството.
Наблизо един помощник-библиотекар събираше някакви книги. Каза му:
— Струвате ми се малко объркан. Мога ли да ви помогна с нещо?
Хелър отвърна:
— Не, не вярвам, че някой би могъл. Допуснал съм някаква грешка. Но да ме убият, не мога да разбера в какво сгреших.
— Ами тогава си запишете час при психиатъра на студентите — весело го посъветва помощник-библиотекарят.
— Това, че съм объркан, не е причина да правя две грешки наведнъж — каза Хелър и пак се захвана да чете Хаклуйт.
Олеле, колко ми беше радостно! Животът ми се струваше песен.
Благословен да е Бери. Благословен да е Медисън. Хелър спря като пред стена!
Пета глава
Според психолозите маниакалните състояния рядко са продължителни. Така стана и с моето.
Не минаха и две минути, откакто прекратих наблюдението, и някой почука на вратата. Помислих, че е пиколото с покупки на Утанч, и отворих, без нищо да подозирам.
Рат и Търб!
Припряно ги дръпнах в хола, огледах коридора и в двете посоки, прибрах се и заключих.
Мустаците на Рат вече наваксваха загубеното. Сигурно му ги бяха обръснали, за да излекуват строшените му челюсти. По лицето му личаха белези от теловете. Очите му бяха много хлътнали.
Търб се беше простил с повечето натрупани тлъстини, а и със способността да движи един-два пръста на ръцете си.
— Май отдавна беше време! — нахвърлих се като гръмотевична буря върху тях. — Размотавате се, а заплатите ви си текат! Да бяхте се засрамили. Върти ми се из главата идеята да ви лиша от парите за цяла година!
Ето така трябва да постъпвате с подобни отрепки.
Седнах и си налях кафе от сребърната каничка, гледах ги пренебрежително през парата. Стояха по средата на стаята в овехтели тънки дрехи, разтреперани от студа навън, дори леко посинели. Изглежда бяха загубили палтата си.
— Нюйоркският офис е отворен и работи — каза Рат. — Направили са график за промяната на самоличността на всички престъпници, както вие заповядахте.
— Това не е причина да идвате тук и да ми досаждате.
— О, не бихме се осмелили — подхвана Търб, — обаче Фахт Бей каза по телефона, че било доста спешно, затова се наложи да дойдем.
Изпуснах въздишката на измъчен от подчинените си ръководител.
— И какво — попитах ги — е толкова спешно, че да прекъсвате изключително важната работа, с която съм зает? И трябва да добавя — без никаква помощ от някои хора, които са длъжни да ми съдействат.
Рат обясни:
— Ами както излиза, онзи не поискал да чака.
— И кой е онзи? — подканих го да уточни граматиката си.
Все се налага да държите тези отрепки изпънати като струни.
— Гунсалмо Силва — изтърси Търб.
Усетих как косата ми щръква. Бях поръчал на Силва да убие директора на ЦРУ. Не беше възможно Силва да е още жив. Трябваше да е удобно мъртъв след опита си да осъществи тази неосъществима задача.
— Явно — продължи Търб — е пристигнал преди няколко дни в Афийон. Фахт Бей се опитал да разбере какво иска онзи и сам да оправи нещата. Но Силва му се троснал, че си имал свой бизнес с вас, и преди два дни си тръгнал. Купил билет до Ню Йорк!
Е, Ню Йорк е големичък град. Силва не би могъл да научи адреса ми дори с Божия помощ. А и човек не бива да се показва нервен пред подчинените си.
— Е, какво друго ново имате?
Търб незабавно ми връчи купчина заповеди за подпечатване!