Върнах се при Рат и го сграбчих отпред за ризата.
— По-добре ми разкажи как вие двамата се оплескахте, да те „бибип“!
Беше толкова посинял и втресен от шока, че мина много време, докато измънка нещо.
— Никога нямаше да го открия — накрая проговори той. — Но и двамата имаме устройства, с които да се намираме. Снощи той не се прибра. Казаха, че дошъл при вас тук. Проследих къде е по устройството, зашито в панталона му. Беше до входа за мазето на една изоставена къща.
Той се запъна.
— При него имаше ли нещо друго?
— Стъпалата му бяха наполовина изгорени. Счупил си е всичките зъби от стискане. Винаги сме работили заедно. Ако е следял Силва, онзи сигурно се е престорил, че влиза в къщата, заобиколил е и го е издебнал отзад.
— При него ли бяха моите сто хиляди долара? — настоявах аз.
От такива отрепки не можете да чуете нищо смислено.
— Нямаше нищо. Нито оръжие, нито пари — нищо.
— Той каза ли ти нещо?
Рат пак се разрева, нещо като сухо, давещо хълцане.
— Сигурно на Търб му е било твърде студено, за да се бие.
Що за начин да проси пари за палто! Вярвайте ми, изритах Рат навън, и то незабавно.
Стигна до асансьора, подпря се на стената, стоеше с наведена глава, треперещ и хълцащ. Тряснах вратата. Имах по-важни неща, за които да мисля.
Дали Търб се е раздрънкал?
Твърде вероятно.
Най-добре да си стоя вътре, добре заключен. И най-добре да не се разделям с този револвер денем и нощем.
Какво друго да очакваш от тези двамата, освен всичко да провалят!
Внезапно си спомних, че Силва се представил за жената на директора на ЦРУ, похитил я и прехвърлил вината за убийството върху нея. Утанч!
Събрах достатъчно смелост да прекося хола. Заудрях по вратата на нейната стая. Мина много време, докато ми отвори.
— Не излизай навън. Заключвай се. И не пускай никого да влиза!
— Защо? — в паника попита тя.
— Силва. Нали помниш Силва? Онзи, когото преди нае за телохранител. Той е очистил директора на ЦРУ, а сега може би дебне и мен.
— Наистина ли го е направил? — промълви Утанч, а очите й блеснаха. — Сигурен ли си?
Налагаше се да бъда по-убедителен. Всичко си беше на дивана, бутнато зад една възглавница — документите на директора на ЦРУ. Измъкнах ги и ги пъхнах под носа й, както бяха изцапани с кръв.
Устата й се отвори от изумление, тя не отделяше поглед от доказателството. Накрая попита:
— Ти ли му плати да направи това?
— И се опитах да си върна парите. Сега може да ме причаква зад всеки ъгъл. Не излизай!
Психолозите ни казват, че убийствата и кръвта имат странно влияние над жените. Смъртта ги стимулира сексуално.
Изведнъж тя ме награби и ме целуна!
После трескаво затича из стаята, дръпна всички пердета и вътре настана непрогледен мрак.
Хвърли ме на леглото и скочи върху мен!
Този ден не излязохме навън.
Устата й гореше като огън!
Седма глава
След два дни такова усамотение — и то твърде задоволително за мен — аз се чувствах особено наперен.
Нищо особено не се случи и никой странен човек не ни доближи, затова стигнах до заключението, че Търб не е проговорил.
Реших, че е възможно да се измъкна навън, ако бъда по-предпазлив. Освен това от двете денонощия непрекъснато в леглото с Утанч започвах да усещам слабост. На закуска установих, че са ми необходими немалко усилия, за да вдигна лъжичката със сладолед.
Пък и тя стана от масата, отиде в стаята си и заключи вратата. Сетне се появи, напълно облечена за излизане — палто от норка, ботуши, обточени с кожа от норка, шапка от норка, вече опъваше на пръстите си и ръкавиците от норка.
В гласа й се долавяше само намек за раздразнителност.
— Тъкмо си преглеждах дрехите и открих, че просто няма какво да облека. Най-после престана да вали сняг, а в „Тифани“ има разпродажба.
— Ама те продават бижутерия — напомних й.
— Знам. Чао-чао.
— Почакай! Внимавай с парите!
Със сурово изражение на лицето си тя рязко отвори портмонето от кожа на норка и ми го показа. Претъпкано с пари! Какъв мениджмънт! Обърна ми гръб с намерение да излезе.
— Почакай! — повиках я. — Има още нещо.
Немощно се затътрих до бюрото и взех един „Ремингтън Дабъл Деринджър“ с украсена с бисери дръжка. Малко оръжие, тежеше някакви си триста и трийсет грама. Проверих дали е зареден с късите патрони 41-ви калибър.
— По-добре вземи това.
Тя уплашено се дръпна.
— О, Божичко, не! Изпитвам абсолютен ужас от оръжия! Току-виж, случайно гръмна себе си!