Легнах си с усмивка на уста.
Хелър беше обречен!
Първа глава
Сигналът от наблюдателния екран на Хелър ме събуди. Още нямаше и четири сутринта! Сигурно беше твърде изнервен дори и за този съдбовен съботен ден, за да се вдигне толкова рано. После се сетих, че магистралите към пистата на Сприйпорт ще бъдат претъпкани от тълпи, снегорини и коли. Хелър искаше да ги изпревари.
Бях прекарал нощта в колата, спрях я на хълм с изглед към пистата. Въпреки вцепеняващия мраз навън отоплението поддържаше уютна температура във фургона отзад. Извадих екрана, за да видя какви ги върши Хелър. Благодарение на волтарианската технология, „бръмбарчетата“, имплантирани до неговите очни и слухови нерви, предаваха при всякаква температура.
Намираше се в стая на мотел. И понеже си беше Джетеро Хелър, изми си зъбите с въртящата се четка и се облече много спретнато в червен, топъл състезателен екип. Подреди си инструментите. После надяна на лицето си противоснежна маска и излезе. Навън бушуваше виелица. Едва се виждаше на десетина метра в светлините на паркинга пред мотела.
Явно пренасяше всичко необходимо в кабината на своя полуприцеп, защото на „петото колело“ нямаше прикачено ремарке. Огромното метално туловище на влекача си стоеше безгрижно, грамадните тръби на ауспуха стърчаха отзад като фабрични комини. Името на фирмата отпред гласеше „Питърбилт“. От размерите на кабината се досетих, че беше от онези страховити дизелови машини с петстотин коня в двигателя, които понякога също участваха в състезания. Но след малко отхвърлих хрумването си, че този ден щеше да се състезава с камиона. Нямаше да му разрешат.
Той обиколи машината. На всяко от десетте великански колела имаше тежки вериги. Щеше да се нуждае от тях, защото снегът натрупваше и се носеше в мрака.
Покачи се на стъпалото върху горивния резервоар, после на още по-висока стъпенка и отключи вратата. Щом я отвори и кабината се освети, аз се изумих — вътре приличаше на флотски кораб! Цялата тапицирана, невероятно хромирана, дори имаше стерео!
Пъхна ключа и натисна бутона на стартера. Двигателят се събуди с рев. Намали оборотите, включи отоплението и системата за топене на леда по стъклата.
Вдигна едната седалка и измъкна средно голям чук с кръгла глава. Слезе от кабината, мина отпред при фаровете и внимателно разчупи ледените пластове по тях. После хвърли чука обратно под седалката, хлопна вратата и заприпка пеша към крайпътно кафене, помислих, че оставя дизела да загрее. Влезе и изтупа снега от краката си, тогава видях, че носи бейзболните си обувки с шипове. Сигурно очакваше неприятности.
В кафенето нямаше много хора, той бързо получи омлета с шунка и кафето си. Освен това купи грамадна кесия с хамбургери и цял галон кафе в термос с кранче. Никой не му обърна внимание, макар че разговорът като че се въртеше около състезанието и няколко пъти споменаха Гениалното хлапе.
Когато си плащаше сметката, касиерката го попита:
— Как мислиш, Хлапето ще спечели ли?
— Силно се надявам на това — отвърна Хелър.
Притича обратно до влекача, издърпа се горе и потегли. Без ремаркето отзад колосалният „Питърбилт“ мачкаше преспите, сякаш бяха едното нищо. Подмина снегорин по пътя.
Влекачът вече пътуваше по второкласни шосета и аз разбрах, че мотелът е още по на изток от Сприйпорт. При едно моментно затишие в бурята можах да видя, че автострадите между Ню Йорк и пистата бяха претъпкани, поддържаха ги отворени с усилията на всички снегорини в Лонг Айлънд, поне според мен. Явно жителите на Ню Йорк смятаха, че надпреварата си струваше едно замръзване до смърт. Още доста часове щеше да бъде тъмно, ала хората прииждаха.
Но където караше Хелър, нямаше никой. Неговият гараж беше оттатък Сприйпорт, където започваха парковете за отдих. Скоро гаражите изникнаха пред него в светлината на фаровете, смътно различими в гъсто стелещия се сняг.
Много преди да стигне дотам, Хелър зави със своя „Питърбилт“. Свали стъклото от своята страна и потегли на задна към гаража, където от предишни наблюдения знаех, че държи ремаркето с онзи „Кади“ в него.
Наведе се навън, загледан зад себе си. Стигна на два-три метра от вдигащата се нагоре метална врата, оставяше си място да я отвори.
Внезапно неясно движение привлече погледа му. Рязко се дръпна навътре в кабината.
Висока кльощава фигура в тежък анорак с цвят хаки скочи към стъпалото върху резервоара, хвърли се към горната стъпенка и пъхна в лицето на Хелър дулото на оръжие!
Имаше още звуци. Вдясно от Хелър! Някой драскаше по другата врата!