Выбрать главу

— Добре, ще ти го покажа, но да знаеш, че е мой.

Майкъл се поколеба за миг.

— Окей, само побързай.

— Първо се закълни! Най-голямото обещание, което можеш да дадеш!

— Добре де, нека да го видя. Да не би да е някой скункс или нещо подобно? В стаята си ли го държиш? О, мама ще те пребие!

Майкъл последва Елиът през салона.

— Свали си подплънките — нареди Елиът, като влязоха в стаята. — Може да го изплашиш.

— Не се натягай, брат ми.

Елиът го заведе до килера.

— Сега си затвори очите.

— Защо?

— Направи го, Майкъл.

Свито в килера, космическото същество си припомняше всичко, което знаеше за съобщителните средства, трябваше да се опита да измайстори едно. Той чу как двете зелеви глави влязоха в стаята, но не обърна внимание, защото умът му бе твърде зает да намери предмет, който можеше да му послужи за предавател. Вратата на килера изведнъж се отвори.

Елиът го прегърна през рамо и му кимна насърчително:

— Ела да те запозная с брат си.

Те тъкмо се бяха показали, когато Гърти, върнала се току-що от детската градина, неочаквано влетя в стаята. Като зърна чудовището, тя изпищя ужасена, в един глас със самото чудовище и с Майкъл, който в същия миг си бе отворил очите. Този троен крясък проеча из цялата къща и, разбира се, стигна до командния и център, където Мери се опитваше да събере силите си.

— Боже господи! — Тя се изправи до кухненската маса. Какъв дивашки ритуал изпълняваше пак нейното племе? Да не би пак да смъкваха панталонките на Гърти? Та след двайсет години Гърти да си го спомня пред психоаналитика.

Мери се изкачи по стълбите с намерението да запомни всичко, за да го разкаже на Гърти един ден, ако й потрябва при психоанализата.

Мрачно пресече хола към стаята на Елиът… Изтощителен ден в службата, последван от психическа травма вкъщи — всъщност още едно от малките предизвикателства на живота.

Пред вратата на стаята тя се спря за момент. Дано поне да я завари разтребена.

Отвори вратата. Всичко в тази стая беше изсипано на пода. Мери премести поглед към Елиът. Как можеше да стои с такова невинно изражение сред всичко това?

— Какво се е случило тук?

— Къде?

— Къде ли? Погледни тоя хаос! Как е възможно?

— За стаята ли говориш?

— Това не е стая, това е бедствие! Да не е минавала оттук някоя бясна хала?

Старият космически пътешественик се размърда в килера, притиснат между Гърти и Майкъл. Момиченцето сякаш се готвеше да го ухапе, момчето пък беше зяпнало от почуда, а неестествено широките му рамене заемаха твърде много място в тясното килерче. Гостът се надяваше, че тази подредба няма да е постоянна, защото ъгълчето му и бездруго беше претъпкано.

През пролуката на вратата той надзърна към майката — тя говореше нещо и сочеше развалините, които бе оставил след себе си, докато търсеше части за предавател.

Опита се да прецени доколко приятелски бе настроена земната жена. Тя не носеше метални верижки, не изглеждаше въоръжена, но във всеки случай не беше по-малко привлекателна от марсианската принцеса на плаката. Е, и на нея й липсваше върховната красота на закръглената крушовидна форма, а що се отнася до дългите пръсти, изобщо няма какво да се говори…

— Елиът, чух, че Гърти изпищя. Да не би ти и Майкъл да сте я насилвали по някакъв начин?

— Какво говориш, мамо!

— Не бива да го правите, Елиът. В крайна сметка се плаща много скъпо за това. Около деветдесет долара на час за психоаналитик, ако трябва да бъдем точни.

— Мамо, аз нищо не съм направил.

— Тогава защо пищеше Гърти?

— Ами не знам. Влезе, изпищя и избяга…

Мери се замисли. Дали и тя като момиченце не е правила същото — да се втурне в някоя стая, да изпищи без причина и да избяга? Разбира се, че го е правила, и то често. В момента също й се искаше да крещи. Впрочем тя като че ли току-що бе изкрещяла. Какво пък, може би трябва да покрещи още малко на Елиът, преди да излезе от стаята.

— Съжалявам, мамо.

— О, Елиът, не исках да ти крещя. Аз също съжалявам. Но, моля те, почисти тази стая или не отговарям за себе си.

— Дадено, мамо, веднага.

Мери се обърна и излезе. Когато стъпките й заглъхнаха надолу по стълбите, вратата на килера се отвори, а отвътре се измъкнаха Майкъл, Гърти и чудовището.

Само за няколко минути с Майкъл се бе извършила коренна промяна, сякаш парен валяк го бе влачил: целият беше вцепенен, струваше му се, че сънува — уж е отишъл да играе футбол, ударил си е главата в нечия друга и е изпаднал в безсъзнание. Но пък добре виждаше Гърти в обичайното предизвикателно настроение, тук беше и шантавият Елиът в истинския си ръст. И чудовището беше тук!