— Не се излагай, Майкъл.
— Ти не разбираш ли, че аз не вярвам в такива работи…
— А пък аз вярвам. Винаги съм вярвал…
Гърти вадеше една по една всичките си играчки пред госта.
— Ето и малко пластилин. Играл ли си някога с него?
Извънземното взе пластилина в ръка и го повдигна към устата си с намерението да отхапе солидно парче.
— Не, глупчо, то се прави на топчета. — Гърти му показа и съществото се зае да прави едно топче в ръката си.
— Сетих се нещо — възкликна Елиът. — Къде е глобусът?
Майкъл му го подаде. Елиът го завъртя пред очите на звездния пътешественик и го спря на Северна Америка.
— Погледни. Ние сме ето тук.
Пътешественикът позна гледката, която често бе виждал от кораба на Древността, докато той приближаваше към планетата под същия ъгъл, и кимна. Да, той познаваше тази планета, познаваше я много добре…
— Така… — продължи Елиът. — Значи ние сме от тук. А ти откъде си?
Извънземното обърна глава към прозореца и се взря навън, в небето, обсипано със звезди.
Елиът разтвори един атлас и посочи рисунка на Слънчевата система.
— Ти от нашата част на Вселената ли си?
Съществото направи от пластилина пет топчета и ги положи върху планетите от картата на Слънчевата система около едно голямо топче — слънце.
— Пет ли? Ти да не би да си от Юпитер?
То не разбираше какво го питат. Само посочи към топчетата и пръстите му изпуснаха електронни потоци. Топчетата се вдигнаха във въздуха и се понесоха над главите на децата.
Те заохкаха, а краката им съвсем се подкосиха, докато топчетата кръжаха ли, кръжаха из стаята.
— О, не!
Дали не ги беше обидило по някакъв начин?
Изключи електронния поток и топчетата паднаха на пода.
После взе мушкатото и се прибра в килера.
6.
— Мамо — извика Гърти, — Елиът държи в килера си чудовище.
— Чудесно, скъпа… — Мери седеше с вдигнати нозе на канапето в дневната и се мъчеше да се абстрахира от шума на децата. В този момент обаче това не беше лесно, защото Елиът шляпна Гърти с вестник, свит на руло.
— Уаааа… — изплака Гърти. — Мразя те, Елиът!
— Стига! — Мери обърна лице към тях под пласта мазен крем, който я караше да се чувства потопена в машинно масло. Да, но от него бръчките като по чудо изчезваха, поне така се надяваше. — Елиът, бъди добър с Гърти.
— Защо?
— Защото ти е сестра.
— Ела, Гърти — подзе Елиът с внезапна промяна в тона — Ще си поиграем в задния двор.
— Така е по-добре — отсъди Мери и отново отпусна глава на меката облегалка. Опита се да отвори очи изпод дебелия слой крем. О, чувстваше се така, сякаш някой я бе замерил с торта. Е да, но когато го почисти, отдолу ще се покаже нейното ново аз! Само дано къщата остане сравнително спокойна дотогава. Тя чуваше как Елиът води сестра си навън. Колко мил и нежен можеше да бъде с нея, ако поиска…
Но в мига, в който излязоха в задния двор, Елиът изсъска в ухото на сестра си:
— Ако кажеш още само една дума за извънземното, ще оскубя всичките ти кукли, така да знаеш!
— Само се опитай! — не му остана длъжна Гърти, а малките й юмручета се свиха плътно до, тялото.
— Гърти… това чудовище е… голям подарък от космоса за нас. — Елиът търсеше думи, опитваше се да изрази онова, което чувства: че някаква висша сила се е намесила в живота им, че преживяват най-хубавото нещо, което някога им се е случвало. — Ние трябва да му помогнем!
— То ми прилича на голяма играчка, Елиът — отговори Гърти.
— Не е играчка, то е необикновено същество оттам… — И Елиът посочи небето.
— И все пак прилича на играчка — цупеше се Гърти. — А мама, каза, че всичките ни играчки са общи.
— Добре, и на двамата е. Но не бива да го издаваш на никого.
— Тайна, тайна, зная малка тайна… — затананика си Гърти и погледна Елиът с лукаво пламъче в очите. — А какво ще ми дадеш, ако не казвам?
— Какво искаш?
— Твоя радиотелефон. — Гърти се усмихна победоносно. По-приятно нещо не й се беше случвало, да накара брат си да й се подчини!
— Окей. Ще го имаш.
— И да си играеш с мен на кукли.
Лицето на Елиът придоби мъченически израз.
— Всички кукли ще пият чай… — Гърти нареждаше кухненската маса в стаята си. Около нея бяха насядали най-различни кукли и приятно си приказваха. — Моята кукла казва на твоята кукла: „Момчетата са ужасни, нали“, а твоята отговаря…
Елиът чу какво трябваше да каже неговата кукла, а след това го повтори, като раздвижи с едната си ръка главата на куклата, а с другата я накара да вземе чашката с чай. Той си спомни с тъга как някога минаваше като вихрушка с кънките си през чаените церемонии на Гърти, преобръщайки всичките й кукли, масичката и столовете, и отминаваше със смях. Завинаги ли бяха отлетели тия щастливи времена?