Мери мина покрай стаята на Гърти и надникна вътре.
— Виж ти, Елиът! Колко си мил днес!
— Елиът ще си играе на кукли е мен всяка вечер! — заяви Гърти ликуващо.
Куклата на Елиът изохка и падна под масата.
Когато Тайлър пристигна за поредния сеанс на играта „Подземия и дракони“, завари странна гледка: Елиът, в кухнята с Гърти, се бе надвесил усърдно над малката й печка играчка. Беше с престилка на кръста и миниатюрна формичка за кифли в ръка.
— Ей ти, к’во ти става? Да не си се побъркал? — Тайлър облегна дългунестото си, преждевременно порасло тяло на рамката на вратата. Целият беше само ръце и крака и Елиът сполучливо го бе нарекъл Ластика — прозвище, от което Тайлър много се обиждаше, защото то разкриваше най-лошите му опасения — че ще израсне над два метра.
— Какво си готвиш, Елиът? — Тайлър изпружи врат над малката детска печка, край която Гърти пърхаше от щастие, докато поробеният й брат забъркваше някаква рядка кал в една тенджера. — Прилича на каша за шоколадови курабии?
— Изчезвай, Тайлър, чуваш ли! — Елиът избърса ръце в престилката си на цветя.
— Как така, нали се уговорихме да играем на подземия тази вечер, не си ли спомняш?
— Е да, ама той ще си играе с мен — намеси се Гърти — до края на живота си!
Задната врата се отвори и се появи Грег-Оркът в разпасаната си риза с неонова щампа, в която приличаше много на топящо се бонбонче за смучене. Това впечатление се засилваше и от факта, че отвореше ли уста, веднага му потичаха лиги.
— Ей, какво става тука?
— Нищо, лигльо — изсъска Елиът от печката с кифли.
— Елиът и аз — изчурулика Гърти — правим драконови пасти.
Грег завъртя един стол и седна, като се усмихваше накриво, а от устата му капеше слюнка.
— К’во бе, да не я будалкаш нещо?
— По-лошо, Грег, много по-лошо — обади се Тайлър.
— Аа, сега чатнах всичко — каза Грег и олигави облегалката на стола.
Той се бе втренчил в Елиът — доколкото го познаваше, не беше по-различен от всички други братя по света, на които им доставяше удоволствие да играят със сестрите си само ако играта е интересна: например да гъделичкаш сестра си, докато почти изгуби съзнание, и той самият често се забавляваше така със своята; или да я завържеш за някое дърво и тогава да почнеш да я гъделичкаш. Или пък да се втурнеш в банята с още няколко момчета, когато сестра ти се къпе, тя да се разпищи, а вие да я заобиколите и да й се надсмивате. Такива са нормалните игри. Но това! Едри капки слюнка капеха от долната устна на Грег към неоновата му риза.
На кухненския прозорец се показа и последният член от подземната гвардия, Стив, с бейзболна шапка, от която стърчаха две месести, свити крилца. Той пъхна пръсти под крилцата и ги раздвижи. Малко след този весел поздрав се появи на вратата в дял ръст.
— Не казвай нищо — изръмжа Елиът, докато пъхаше кифличките във фурната.
— Че какво да кажа? — Стив пак размърда крилца.
— Случват се такива неща. — Неговата сестра също наскоро го бе изнудила. Човек трябва да бъде нащрек с тия момичета, да заключва всички врати, да изгася лампите. С една дума, трябва да е предпазлив.
— Елиът и аз имаме малко магазинче за сладкиши — продължаваше да чурулика Гърти над пастичките си от кал. — Всички си купуват от нашите сладки, дори Дядо Мраз.
Тя завъртя копчетата на фурната и затвори вратичката. После изгледа Елиът и дяволитото пламъче пак блесна в очите и — за тайната, разбира се, за чудовището горе! Брат й потрепна и тутакси почна нова партида блатни кифлички.
7.
През нощта извънземното се събуди от някакъв шум, повдигна глава от възглавниците и видя как Елиът излиза от прозореца на стаята и се качва по керемидения покрив.
Къде ли отиваше?
Космическият пътешественик се взираше през малкото прозорче на килера, докато Елиът пресичаше наклонения покрив, а после бързо се спускаше по стълбата към градината. В следващия мит се изгуби от погледа му.
Но звездният скитник го откри по телепатия. Елиът се изкачваше по възвишенията оттатък къщата. Дали не отиваше да донесе храна за приятеля си в килера?
Не, момчето се промъкваше към оня ужасен, черен път, откъдето започнаха всички беди.
Чувствителната мозъчна антена на извънземното потрепна конвулсивно, доловила сред мрака подрънкването на онзи зловещ трофеен наниз…
Елиът не беше сам на черния път…
Там беше и някой друг, който търсеше нещо в сенките. Кого търсеше?