Той се сгуши в палтото и се запита какво общо има новата му екипировка с радиобуя?
Не, стара мухоловке, не ти трябва палто… трябва ти закачалка!
Той я погледна, очите му светнаха, мозъкът му заработи. Дървената закачалка сякаш блестеше и се въртеше, а формата й направо го хипнотизираше. Ще я прикрепи към грамофона, а после…
Кажи ръчка.
Извънземното сграбчи закачалката, насочи пръст към свързващата летва и проби няколко дупки в нея — по една за всеки кабел от „Говори и пиши“.
— Ей, пръстът ти бил като горелка, Ити!
Все още облечен в новото си палто, гостът припряно се върна в килера при играта. Светещият му пръст безшумно стопи калая от връзките на клавиатурата и запои към тях нови кабели — толкова, колкото имаше.
— Още, още… — Момчетата надникнаха през вратата. Той размаха закачалката. — Още!
Донесоха му проводници, една тавичка, огледало и метална джанта.
Той взе само кабела — останалото нямаше да му свърши работа. Плочата трябваше да бъде здрава, плоска и кръгла. Как не можеха да разберат.
Обърна се към мушкатото. Те са землянчета, Ити, не забравяй, прошепна растението, добри са, но схващат бавно.
— Окей, Ити, ще намерим нещо друго.
— Ами да, толкова вехтории има наоколо.
Проследи ги с поглед как се отдалечават. Не бива да бъде нетърпелив с тях. Сега трябва да монтира, да запои всички нови проводници към „Говори и пиши“, да ги прокара до свързващата летва на закачалката и да ги промуши през дупчиците. За тия дупчици му трябваха малки метални щипки, които да стегнат жиците много, много здраво.
Някъде в тая къща той беше виждал такива щипчици, но къде? Внезапно го облъхнаха лъчистите вълни на грациозното създание, майка на цялата тайфа. Ити затвори очи, съсредоточи се и в съзнанието му изплува нейният образ.
Ами да, тя носеше такива метални щипки в косата си. Как ги наричаше? Той се гмурна в паметта й, затърси и… откри.
— Гърти!
Третият му съучастник дотича на часа. Извънземното насочи пръст към момиченцето:
— Кажи… как се пише фиба!
— Фибъ.
— Не е вярно. — Той показа гладката си плешива глава.
— Фиба ли искаш?
Той кимна. Гърти го хвана за ръка. Двамата крадешком пресякоха салона и се шмугнаха в спалнята на Мери. Извънземното погледна през прозореца. Грациозното създание пак беше в градината и се суетеше край най-големите зеленчуци, които се бяха раждали в този щат. Над главата на Мери кръжаха вълни на дълбоко удивление — сега тя се опитваше да вдигне една гигантска тиква, толкова голяма, сякаш бе смукала мляко с тръбичка.
Разцъфнали необичайно пищно за този сезон, цветята на перваза сведоха главици към Ити.
Здравей, Древни повелителю. Търсиш ли нещо? Каква върховна мисия изпълняваш?
— Търся фиби.
— Ето ги! — извика Гърти и отвори бяла порцеланова кутийка във формата на пиле.
Извънземното извади фибите и хвърли поглед на отражението си в огледалото на Мери. Ако, освен сакото носеше и панталон, дали грациозното създание нямаше по-лесно да преодолее стреса, като го види…
Може би щеше да му се наложи също да скъси панталоните и да пъхне краката си в книжни кесии. А после…
— Хайде, Ити. — Гърти го дърпаше за ръката. Изведе го от спалнята и по коридора стигнаха до стаята на Елиът. И то отново се прибра в килерчето си.
— Какво ще правиш с фибите на мама?
То седна на възглавниците и прикрепи всички фиби към свързващата летва на закачалката. Цял ред метални контакти увиснаха надолу, готови да се плъзнат по плочата „търкалящи се камъни“. После то свърза фибите с жиците, които идваха от „Говори и пиши“.
— Ама че смешно! — каза Гърти. — Винаги ли правиш такива смешни неща.
— Да.
— За какво ти са?
— Ити обади… вкъщи.
— Къде е твоята къща?
Той посочи към небето. Гърти погледна през малкото прозорче.
— Там ли ме отнасяш, когато сънувам? Онова далечно място?
— Далечно…
— Ами ще те чуят ли в твоя дом?
Колко много въпроси задават тия землянчета!
— Ще вдигнат слушалката и ще кажат: „Ало, Ити“, така ли?
— Кажи как се пише досада.
— Д-у-с-а…
— Не е вярно.
— Това е, защото ти ми взе играта и я научи да казва само „глипъл-дипъл“.
— Глипъл-_дупъл_ — поправи я Ити.
— Все едно, вече не казва „досада“.
Гърти обърна гръб на чудовището и започна да си играе с печката, която си бе пренесла в килерчето. Печеше нов вид кифлички, омесени от маминия крем за лице и малко кал.
Старият компютърен техник продължи да се труди усърдно, тананикайки смътно запомнени мелодии от „Най-добрите четирийсет песни“, които наскоро бе чул по радиото. Толкова бе погълнат от заниманието си и Гърти от своето, че и двамата не чуха как Мери се качва по стълбата. Не я чуха да минава през салона. Чуха я едва като отвори вратата към стаята на Елиът.