Чудовището скочи и чевръсто се нареди до препарираните животни, платнените кукли и модели на космически роботи зад вратата на килера. Ръцете му замръзнаха скръстени, а огромните му звездни очи, по-съвършени и от най-съвършените оптически уреди на Земята, придобиха глуповато, невиждащо изражение като на жабока Кърмит. Втренчиха се в една точка, изцъклени, а закръгленото му телце се вцепени безжизнено като на робота от дясната му страна.
Мери влезе. Очите й пробягаха по купищата разхвърляни играчки, срещнаха погледа на извънземното, подминаха и него и се спряха на мушкатото, което беше обсипано с цветове тук, в килерчето.
— Ти ли го донесе, Гърти?
— Човекът от Луната обича цветя. Помага им да растат.
Мери погали разкошните цветове и учудено поклати глава:
— Всичко в тая къща расте като лудо. Нищо не разбирам…
— Искаш ли една кифличка, мамо?
— Наистина изглеждат хубави, Гърти. — Мери погледна тавичката с кифли. Бяха дори прекалено хубави за нещо, направено от кал… А миризмата им отнякъде й бе позната…
— Господи, Гърти! От моя крем ли си сложила вътре?
— Това е бананов крем.
Мери се вгледа в остатъците от чудодейната бяла смес, изпод която се ражда Новото аз!
— О, Гърти, миличка, ще се опитам да не се ядосвам. Знам, че още не разбираш. Но мама плаща по двайсет и пет долара за едно бурканче от този крем, а сега ще трябва да си го маже на лицето, смесен с кал, пясък и дребни камъчета…
— Съжалявам, мамо!
— Знам, че съжаляваш, скъпа. Някой ден може и на мен всичко да ми се вижда смешно, но не и днес.
Погледът й отново попадна върху вцепененото извънземно, подредено до платнените кукли, но разстроена от похабения крем, тя само премигна при вида му. После се извърна и Ити въздъхна с облекчение, в което се прокрадваше и малко тъга. Как би могла да го обикне, когато за нея той не беше нещо повече от жабока Кърмит.
Проследи я как излиза от стаята, после раздвижи — крайниците си, сякаш се освобождаваше от невидими конци на марионетка, а сърцето му се изпълни с печал. За Мери то беше само играчка, едно от многото препарирани чучела на Елиът.
Нещастно космическо същество, кажи самота…
Кажи пренебрежение…
Ити отново седна до предавателя и стопи още няколко калаени спойки със светещия си пръст.
Каква ирония, прекрасната Мери да тъгува по изчезналия си съпруг, когато в килерчето под носа й живее един от най-прекрасните умове на вселената! Ити сведе поглед към кръглото си като тиква, увиснало до пода коремче и за първи път в неговия наистина предълъг живот то му се стори уродливо. Но и да престанеше да яде бисквити „Орео“, коремчето пак нямаше да спадне. Никога нямаше да спадне. Защото такова си беше самото му същество.
— Защо си толкова тъжен, Ити? — попита Гърти. Тя се вгледа в очите му, но вместо лъчистия водопад видя пустиня, набраздена от огромни пукнатини, които се губеха в безкрая — най-самотното място, което бе виждала някога.
Ити премига и пустинята изчезна. Той взе „Говори и пиши“ и отново започна да натиска клавишите.
глипъл дупъл, зуак, зуак, снафн, олг, ммннип…
Успокоителните звукове на една по-висша сигнална система го утешиха. Ето това бе език! На него можеш да си излееш душата! Ити искаше да говори, да говори още и още с нощта, докато момчетата се върнат от железарския магазин с това, което са успели да свият.
Когато напусне Земята, ще му остане поне удовлетворението, че е обучил и повел тия млади земляни към по-висши територии на разума.
Ако напусне Земята…
Защото погледнеше ли самоделния си предавател, направен от няколко фиби и закачалка за дрехи, веднага го обземаха съмнения. Собствените му мозъчни вълни обаче го уверяваха, че е на прав път. Той трябваше само да следва техните насоки и да се надява.
Ами ако момчетата не са успели да му откраднат дисков трион?
По стълбите се чу трополене и след миг в стаята влязоха Елиът и Майкъл. Те разкопчаха якетата си и извадиха тъй желания циркуляр, шепа болтове и разни други закрепващи приспособления.
— Ето, Ити! Това ли искаше?
— Кажи рок-енд-рол… — Ити прокара развълнувано пръсти по повърхността на циркуляра. Постави го върху диска на грамофона и го развъртя с пръст. Назъбеното острие се въртеше ли, въртеше, проблясвайки в снопа слънчеви лъчи, които се процеждаха през прозорчето на стаята.
— Но как ще направиш плоча от един циркуляр?