— Кажи боя — и то показа, че повърхността на металния диск трябва да се боядиса.
— Какъв цвят по-точно?
Ити посочи небето.
— Син ли?
То кимна.
— Преди малко влезе мама — обади се Гърти. — И дори не забеляза Ити.
— Наистина ли? Значи прикритието действа? — И Елиът посочи редицата от глупави препарирани твари.
— Вън! — разсърди се Ити. — Вън! — и ги изпъди всички. Един изтъкнат космолог не можеше да преглътне толкова унижения в един ден.
Мери се взря в огледалото над тоалетната масичка и бръкна в порцелановото пиле за фиби.
Пръстите й опипаха цялата кутийка — беше празна.
— Къде ли…?
Сети се къде. Разбира се, това беше работа на Гърти. Та тя вече се гримираше. Сигурно й трябваха и фиби.
— Гърти!
Детето тутакси дотича:
— Да, мамо?
— Върни ми фибите.
— Не мога. Чудовището ги използва.
— Че за какво ги използва?
— За машината си.
За машината си ли… Мери се замисли. Струваше ли си усилието да се лута из безконечните лабиринти на детската фантазия, за да си върне няколко фиби? Определено не. По-добре да си остави косата да пада в очите и да си придаде оня модерен напоследък вид — „на-ръба-на-нервната-криза“.
— Благодаря, Гърти, това беше.
— Ще кажа на чудовището, че го поздравяваш.
— Да, предай му моите най-добри пожелания.
Чудовището седеше в килера и работеше усилено. Циркулярът беше боядисан, оставен да изсъхне и сега великият монтьор се зае да издълбае със светещия си пръст мрежа от дупчици върху боядисаната повърхност.
— Сетих се — извика Елиът, — ще бъде нещо като мюзикбокс.
Майкъл надничаше иззад рамото на Елиът, докато извънземното пробиваше дупчиците.
— Прилича на латерна — каза той, а светещият пръст на Ити продължаваше да оформя повърхността на циркуляра като перфокарта. После постави програмирания диск върху грамофона, задвижи го с пръсти, спусна ръчката, направена от закачалката за дрехи, а редицата фиби се плъзна по въртящото се острие, следвайки перфорациите на програмата.
— Ей, Ити, ти си страхотен!
Въртенето на диска и плъзгането на фибите по него задействаха клавиатурата на „Говори и пиши“ и звездният език ясно прозвуча, а после поде отново и отново.
… глипъл, дупъл, зуак, зуак, снафн, олг, ммннип…
— Ти го направи, Ити! Направи си собствена плоча.
В този момент влезе Гърти с новата си придобивка в ръце — радиотелефона. Тя си говореше с куклите, оставени в нейната стая. „Ало, Доли, тук е Гърти.“
Но Ити протегна дългата си ръка, грабна телефонния апарат, за миг го разглоби и свърза микрофона му с високоговорителя на „Говори и пиши“.
— Ити, ти развали всичките ми играчки! — изпищя Гърти и тънкото й гласче отекна из цялата къща.
Братята й търпеливо се опитаха да й обяснят, че трябва да се научи да бъде щедра, но за всеки случай извиха ръцете на куклата й така, че я докараха до ужасяваща поза.
— Добре де — подсмръкна Гърти, — ама той да престане да ми разваля играчките!
Древният учен я увери, че повече няма да развали нито една играчка. Единственото, което му трябваше още, бе коаксиалният кабел от телевизора на Мери. И тунерът в дециметровия обхват, разбира се. Дойде моментът да постави и него.
Всички заедно се промъкнаха през салона.
Малко по-късно същата вечер Мери влезе в спалнята си, щракна телевизора, изрита обувките си и се качи на леглото. Уморено разгъна някакъв вестник и се зачете. След малко обаче забеляза, че телевизорът не работи.
— Майкъл!
Къщата остана безмълвна.
— Елиът!
Тя се замисли — майчината интуиция недвусмислено й подсказваше, че двете момчета имат пръст в това… Но при едно по-висше прозрение в съзнанието й се появи образът на Гърти…
— Гърти? — попита тя тихо нощта. Нима Гърти беше виновна?
Тя затвори очи и бръчка на недоумение проряза челото й: най-неочаквано си представи как в спалнята й на пръсти влиза Гърти, ръка за ръка с огромна платнена кукла…
Сигурно съм се преуморила, въздъхна Мери и се протегна, а вестникът закри лицето й.
След кратка, неспокойна дрямка тя се събуди гладна. Дали не бе време да изяде едно хлебче, намазано с ягодово сладко? Дали не беше ударил Часът на греха?
Тя тихо се измъкна от леглото и влезе на пръсти в хола. Децата не биваше да я видят, би било много лош пример за тях — майка, която не може да обуздае апетита си и на която буквално всеки миг се привиждат всевъзможни желета и конфитюри…
В салона Мери спря за момент, защото чу гласовете на Елиът и Майкъл в детската стая. Добре, значи нямаше да видят как заприличва на отвратително прасе и, което е още по-важно, нямаше да я спрат!