— Така! — каза Мери. Сега е по-добре. — После се обърна, към Елиът — Пази я, не яжте нищо, което не е увито, и не говорете с непознати.
Майкъл изникна отнякъде — бе преправил костюма си на терорист:
— … и не яжте ябълки, защото в тях може да има бръснарски ножчета, и не пийте пунш, защото в него може да има наркотик…
Мери се наведе, целуна двете момчета, после целуна и космическия таласъм, при което патешките му колене се подкосиха, подкожното пламъче затрептя, а в съзнанието му запреливаха прекрасни багри като от мъглявината Орион.
— Добре, добре… — изпрати ги Мери, — приятно прекарване…
Наложи се Елиът да дръпне чудовището за ръката, защото то се бе заковало пред Мери, като че наблюдаваше раждането на нова звезда. Ити се спъна в пухкавите чехли, но преди да излезе, все пак успя да хвърли един последен поглед към своята кралица.
— Довиждане, миличка! — каза Мери.
Довиждане, миличка, прошепна то и в преизпълнената му от вълнение душа отекна космическо любовно ехо.
Те го помъкнаха към алеята, после към гаража. Там ги чакаше Гърти, и тя загърната в чаршаф; радиобуят със сгънатия чадър също бе увит в чаршаф, а останалите части — пъхнати в една картонена кутия. Ити огледа всичко и за момент се запита дали наистина иска да го използва. Нямаше ли да бъде по-щастлив, ако останеше до края на дните си в килера, близо до Мери?
— Хайде, Ити, скачай!
Те го повдигнаха в коша отпред на велосипеда, прикрепиха предавателя му към багажника над задното колело и потеглиха по алеята, а после по улицата.
Свил крака, Ити се возеше в коша и гледаше изумен парада на земните деца по улицата: принцеси, котки, клоуни, скитници, пирати, дяволи, торили, вампири и франкенщайновци.
Земята наистина беше удивително място!
Дръж се здраво, Ити!
Елиът усещаше тежестта на странното същество в коша — дребничко, но изключително създание, изгубено на тая чужда планета… Тази вечер имаха важна мисия и Елиът изпитваше непознати досега чувства. Докато държеше кормилото и въртеше педалите, носейки тежкото телце на Ити напред, той осъзна, че в крайна сметка вече не е онзи дребен тарикат, за какъвто го мислеха. Дребните му хитрости го напускаха, сякаш се стопяваха в нощта, погълнати от мрака. Елиът разбра, че макар и да е късоглед, немарлив и потиснат, той е призван за тази мисия. С всяко завъртане на колелетата се чувстваше все по-освободен, по-щастлив, докоснат от ръката на открития космос. Погледна към Майкъл, брат му се усмихна и шините в устата му проблеснаха. Погледна към Гърти и тя му махна с ръка, а после се изкикоти, като видя Ити, превит на две в малкия кош, от който стърчаха пухкавите домашни чехли.
Ще го върнем там, откъдето е дошъл, помисли си Елиът и погледна Млечния път. Той сияеше през смога и телефонните жици, сякаш тихо пееше. Изведнъж оттам проблесна загадъчна коса светлина — бледни лъчи хладен пламък достигнаха Земята, докоснаха момчето и мигом отплаваха далече-далече…
— Гледай ти, това е най-невероятният костюм, който някога съм виждал — възкликна мъжът в преддверието. Зад него стоеше жена му с облещени от почуда очи, а иззад тях и измежду краката им надзъртаха децата, обзети от страхопочитание при вида на извънземното.
Ити си беше свалил чаршафа. С каубойската шапка, домашните чехли, необикновените очи, ниското си коремче и крака като блатно растение тон нямаше конкуренти сред останалите участници в маскарада. Във всяка къща, в която влизаха, се повтаряше все същото — около Ити се вдигаше голям шум. Това му харесваше. Седмици наред бе седял в килера, а сега разнасяше кошницата си за лакомства от къща на къща и хората я пълнеха с бонбони.
— Наистина изключително… — мърмореше бащата и докато ги изпращаше до вратата, не откъсваше очи от дългите като коренища пръсти, които се влачеха по килима.
Ити излезе с пълна кошница в ръце. Беше събрал цяло състояние от първокласни, високохранителни вафли и бонбони, достатъчни да го подкрепят дни наред в космоса. Дражетата с марка „М и М“ бяха цели купища, а един особено калоричен шоколад, наречен „Млечен път“, очевидно бе предназначен за по-дълги междузвездни преходи.
— Ти си сензация, Ити — му каза Елиът, докато буташе колелото си по тротоара. Космическото същество се клатушкаше до момчето и Елиът усещаше щастието, което се излъчваше от него. Елиът знаеше какво значи да си черна овца, на която хората се надсмиват, той самият винаги е бил такова дете, сякаш и неговият нос беше като сплескано брюкселско зеле. Но вече не се чувстваше така. Чувстваше се по-възрастен, по-мъдър, свързан с далечни, недостижими светове! В главата му проблясваха и преминаваха като комети велики мисли, оставяйки загадъчни огнени дири.