Беше изгасил фара на колелото си, само отражателите чертаеха кръгове в мрака, но никой не ги виждаше. Ту студени, ту горещи вълни обливаха Ланс — такова нещо му се случваше за първи път. В неговия кратък живот на момче, което всички отбягват, нещата никога не ставаха, както му се искаше, и той все се мотаеше насам-натам и си играеше сам на електронни игри. Но тази нощ! Тази нощ колелото му бе заредено с такава сила, че той профучаваше по завоите като професионален колоездач. Зъбите му тракаха от възбуда. Вятърът духаше в близнатото му кичурче, нощта беше добра към него.
Внезапно обаче се блъсна в бордюра, колелетата изскърцаха, той се преметна, но не изгуби от очи Елиът отражателят на неговото колело за миг проблесна в светлината на една улична лампа — Елиът беше вече в края на града.
Отправят се към хълмовете, помисли си Ланс, усмихна се на себе си и само след минута под същата улична лампа премина и неговото колело, бързо и безшумно, направлявано от сила, която нямаше да изгуби следата, каквото и да се случеше; Ланс целият изгаряше, а главата му бучеше.
Въртейки все тъй трескаво педалите, той се приведе над кормилото. Проникновени мисли за космоса обсебиха съзнанието му и му се струваше, че още малко и ще литне в небето. Пак се усмихна — всички деца му се подиграваха, задето яде само швейцарско сирене. И какво от това? Какво значение имаше това сега, когато бе понесен от такава невероятна сила!
Последната улична лампа остана зад него и той пое по стръмния път нагоре по хълма.
Елиът погледна още веднъж през рамо, но не видя своя преследвач. Караше велосипеда си по възвишението, сетне пое по черния път и се заизкачва към върха.
Ити подскачаше в теления кош, коремчето му силно се притискаше в мрежата, а пръстите му здраво се бяха вкопчили в нея. Вече наближаваха до мястото на приземяване и умът му работеше трескаво. Трябваше да монтира предавателя и да започне веднага да изпраща сигнали. Космосът беше необятен, а времето безкрайно, затова не биваше да губи, нито миг… Но защо Елиът, взе да се движи толкова бавно, въртейки педалите едва-едва?
— Елиът…
— Да?
— Кажи дръж се… — космическият скиталец раздвижи пръсти, които изпуснаха слабо антигравитационно лъчение, и колелото се вдигна над земята.
Плъзна се по храстите, сетне по горските върхари и се понесе над леса.
Така е по-добре, много по-добре, каза си древният пътешественик и се облегна назад в коша.
С отворени уста и настръхнали коси Елиът бе замръзнал на кормилото. Колелетата на велосипеда се въртяха бавно на вятъра, но щом момчето погледнеше надолу към гората, главата му пък се завърташе лудо. То виждаше черния път и пътечките между дърветата. А над него сред сребристи облаци плуваше луната.
Някъде под тях се събуди бухал и лениво разтвори криле. Зина с клюн и шумно премлясна в очакване на мишка или дори прилеп за излапване. После се издигна във въздуха и безгрижно размаха криле. Изведнъж обаче огромните му очи се облещиха, той се изви надолу ужасен и изчезна между дърветата.
Какво, за бога, беше това…
Елиът, велосипедът и таласъмът в коша прелетяха досами стреснатия бухал, който отпусна криле, тупна на земята и се сви втрещен. В този момент Ланс заплашително приближаваше към него, в последния миг бухалът се отмести, а забързаният досадник едва не го прегази.
Какво става в тая гора, се питаше зашеметената птица, но Ланс нямаше време да й обяснява. Той се бе устремил напред, а колелото му подскачаше по корени, клони и камънаци. В главата му отекваха електронни сигнали и го насочваха право към техния тайнствен източник. Гората го приемаше, пътеките й любезно се отваряха пред него и досадникът минаваше леко през места, в които биха се объркали и най-опитните туристи. Но къде се изгуби тоя Елиът?
Лунните лъчи се процеждаха като през паяжина иззад балдахина от листа, над който се носеше Елиът, скрит от погледа на Ланс и от целия свят. Усещаха го само ужасените прилепи, които с писък се стрелваха надолу и се спотайваха, докато колелото прелиташе над техните владения. Елиът въртеше педалите бавно, неспокойно, а веригата подрънкваше в пространството. Дълбоко в душата си той никога не се бе съмнявал, че колелото му може да лети, неведнъж бе усещал това, докато преваляше хълма, ала магическият тласък не се бе появявал до тази нощ. Той дойде от Ити, неговата магия всъщност беше наука за пространството, толкова развита, че можеше да бъде известна само на Древните. Тя движеше огромните им кораби в космоса и несъмнено с лекота можеше да пренесе едно най-обикновено колело на около миля — до мястото на приземяване.