— Благодаря — каза досадникът, докато се разминаваше с Мери нагоре по стълбите. На него пък му се бе случило нещо невероятно и той бе тръгнал по следите му нагоре към източника… Ушите му — същински дръжки на тенджера, които майка му пристягаше с бинт всяка вечер, сега сякаш бяха щръкнали още повече, разрушавайки всички майчини надежди. Той почука на вратата на Елиът.
— Пусни ме да вляза.
— Махай се…
— Искам да видя извънземното.
Той се усмихна, изключително доволен от ефекта, който неговите думи несъмнено предизвикаха в отведнъж утихналата стая.
Вратата се отвори със замах. Той тутакси се вмъкна вътре, нахален и любопитен, както, всички досадници:
— Чуйте ме, нека още отначало ви заявя какво мисля. Признавам, че не бях прав. Аз наистина вярвам, че извънземни съществуват. А снощи горе в гората видях един техен представител с теб, Елиът…
— Казах ти, вече — прекъсна го Елиът, — това беше братовчед ми.
— Значи имаш страшно грозни роднини. Видях го, Елиът! Със собствените си очи го видях!
— Нищо не си видял!
— Не искам да ставам груб, но сега наоколо се навърта човек, който чука от врата на врата по къщите и много се интересува дали някой не е забелязал нещо странно в тоя район напоследък.
— И какво от това?
— Ами такова, че веднага мога да отида при него и да му кажа всичко, което знам. А пък аз знам много. — Ланс се вторачи в Елиът. Бялата му като швейцарско сирене кожа пламтеше. Не беше лошо момче, само че се беше родил подлец. А те винаги се появяват точно когато човек се чувства зле и го карат да се чувства още по-зле. — Но мога и да си мълча, от теб зависи.
Елиът въздъхна и Ланс разбра, че се предава. И веднага забръщолеви:
— Къде го намери, Елиът? Знаеш ли откъде е дошъл и към каква раса принадлежи? От нашата слънчева система ли е? Говори ли? Притежава ли някаква свръхестествена сила?
Майкъл го прекъсна:
— Ако кажеш на някого, той така ще ти разглоби чарковете, че додето се усетиш, ще изчезнеш, ясно ли ти е?
— Може ли да го направи, наистина ли? Правил ли го е вече?
Елиът отиде до килера, отвори го и влезе.
Космическото чудовище го погледна объркано. То бе чуло познатия глас на Ланс и мозъчният му радар този път не го подведе. Беше се появила заплаха.
— Наистина е лепка — каза му Елиът. — Но няма да ти направи нищо лошо, обещавам.
Ити закри лицето си с ръце и поклати глава. Празникът Вси светии беше свършил. Неговото лице не биваше да се показва току-така на хората.
Спаси го звънецът на вратата. Неговият звън пробяга по нервите на Елиът и Майкъл, сякаш ток внезапно нажежи оголени жици. Елиът изскочи от килера и в същия миг видя как Майкъл се промъква в коридора.
По-големият брат пристъпи безшумно по килима на салона, после тихо се спусна до първата площадка на стълбата, откъдето можеше да зърне какво става долу.
Звъненето накара Мери да се изправи иззад дивана, където току-що бе намерила доживотни припаси от дъвки и списание, посветено, изглежда, на сексуалния живот на сладострастните космически нимфи.
Ох, дечицата ми, помисли си тя тъжно, моите невинни, малки момченца, загубени са!
Тръгна към настоятелния звънец и този път знаеше със сигурност, че няма да бъде никой висок, мургав и зашеметяващ.
Отвори.
Оказа се висок, мургав и зашеметяващ…
Но… малко смахнат.
— … правим издирване по слухове за неидентифицирани летящи обекти.
Тя се вгледа във връзката ключове, която висеше от колана му. Този човек имаше много врати за отваряне, който и да бе той.
После той й показа нещо, което нарече правителствена значка. Но дали не би могъл да я задигне отнякъде?
— … Съжалявам — запъна се Мери, — но не разбирам.
— Недалеч оттук се е приземявал такъв обект. Имаме причини да вярваме, че един член от екипажа му е бил изоставен…
— Навярно се шегувате.
— Уверявам ви — и очите му я пронизаха, — не се шегувам.
На свой ред тя се вгледа в него учудена. Така значи, една разведена жена, с три деца на плещите, самотна, объркана, загрижена, че трябва да почне аеробика, отваря входната врата, за да посрещне привлекателен и вероятно неженен мъж, а се оказва, видите ли, че той търсел летящи чинии.
Тя въздъхна едва чуто и се пресегна към бърсалката за пода:
— Не, нищо не съм виждала.
Той я огледа изпитателно, после отмести поглед зад нея към вътрешността на къщата, като че ли вече знаеше много неща и за изчезналия пришълец, и за нея, и изпълняваше някакъв сложен план. Ако се опиташе да я избута и да влезе, щеше да го прасне по главата с бърсалката, а после грижливо да го свести.