Той се вслушваше в предавателя, в звуците, които не можеше да разбере, но които все пак проникваха в него. А преобърнатият чадър, заблестял на лунната светлина, сякаш блестеше и дълбоко в него…
Представи си как Мери се чуди къде е и какво прави навън толкова късно, но бързо прогони тази представа и разпери ръце в тревата… Звездите тъчаха своите лъчисти воали — неръкотворни, прелестни потоци, които го вълнуваха, хипнотизираха. Лежа така с часове, подвластен на сили, на които не можеше да устои, сили, които никога не бе познавал и друг човек на Земята едва ли бе усещал.
Сетне потрепери, но не от студ, а от някакви смътни чувства, които бяха почнали да се надигат у него. Космическата самота го пронизваше до мозъка на костите му.
Той изстена в тревата като под тежко бреме, защото земляните не са подготвени да споделят копнежа на звездите.
Това му нашепваше странният глас, който разкриваше пред младия му взор все нови и нови хоризонти.
… Закрепостени към своята планета, земляните не могат да споделят болката от великата космическа любов, говореше искрящият шепот, проехтял през безкрайните коридори на времето.
Елиът се взираше в нощното небе и му се струваше, че се откъсва от себе си и се слива със звездната светлина, тъй древна и тъй сладко примамна, мъдро забулила своите тайни от хората… Той се сви на тревата, разтреперан от студения звезден огън. През него като светкавица премина звездно послание — предназначено за същество, много по-развито от земното момче Елиът, същество, чиято природа е такава, че то би могло да обикне звезда и в отговор да бъде обичано от всепоглъщащата слънчева сила…
Заля го музиката на вечно движещата се вселена, завладя жалката му земна душица и я преизпълни с онзи космически екстаз, от който земляните са по рождение лишени.
Едва потискайки риданията си, той с мъка се изправи и се довлече до велосипеда. Не можеше да понесе всичко това, не можеше да възприеме образите, които се изсипаха върху му като каскада — образи на времето и пространството, на тази непосилна, немислима крива…
Подкара стремглаво, отражателите проблеснаха като малки луни в краката му, завъртайки се веднъж, два пъти, и още, и още… Колелото заподскача по черния път, Елиът целият се тресеше.
По стените в кабинета на Ключа висяха фотографии, а надписите под тях свидетелстваха, че копието е собственост на Военновъздушните сили. Някои от снимките представляваха само размити ивици красива светлина, пресичащи небето хоризонтално или вертикално, ала други бяха толкова ясни, че видеше ли ги, човек веднага би повярвал в НЛО, особено когато фотографът се числеше към разузнавателния отряд на Военновъздушните сили и почти не притежаваше въображение, а да не говорим за някаква склонност към фокусничество.
На бюрото на Ключа имаше гипсова отливка от стъпалото на Ити, взета от меката почва на мястото на приземяване. До него лежеше папка с анализите на следите от отработеното гориво на кораба.
Не, Ключа не беше някой лунатик, нито неадекватен глупак, нито обигран измамник. Той беше добре платен правителствен служител и в момента говореше по телефона с една личност, заемаща много по-високо място в йерархията от неговото, уверявайки я, не службата, която оглавява, ще си заслужи заплатите.
— Ще са ни нужни още няколко дни… не, невъзможно е да избегнем отлагането… да, следваме първоначалните инструкции да бъде гарантиран напълно животът на екземпляра…
Ключа изслуша отговора, кимна, забарабани с пръсти по бюрото си и още веднъж потвърди:
— Районът е под наблюдение и никой… нищо не може да се промъкне незабелязано… да… разбира се.
Остави слушалката. Беше нощ, последното затишие пред бурята. Той отпи от кафето си. Ако се окажеше, че греши, ако кръгът се затвореше, а вътре нямаше нищо, освен въздух, той със сигурност щеше да бъде уволнен. Но така или иначе, предстояха му фантастични часове!
Вратата се отвори и влезе неговият помощник:
— Изолиращото покривало е грамадно. Цялата къща трябва да се постави под карантина.
— Е и?
— Виждал ли си някога палатка с размери на къща? От която стърчат всевъзможни тръби? Ние ще представляваме най-невероятната гледка в целия свят и ти обещавам, че не по-малко от милион души ще дойдат да я видят!
— Няма да успеят да се промъкнат.
Помощникът на Ключа сведе поглед към гипсовата отливка от стъпалото на Ити.
— Ами защо просто не се вмъкнем вътре да грабнем тоя извънземен и да изчезнем? Съвсем безболезнена операция.