Елиът тъкмо се бе навел над работната маса в кабинета по биология, когато замаяната пиянска вълна се блъсна в него.
— Сега пред всеки от вас има по един стъклен буркан — обясняваше учителят. — Аз ще сложа във всеки буркан парченце памук, напоено с етер, после вие ще поставите жабите вътре и ще почакате да издъхнат.
Елиът се олюля, политна напред и пъхна устни в буркана. От устата му излязоха космически звуци, неопределени, но съвсем определено пиянски, същите като тези, дето в момента издаваше и фирканото звездно същество — фъфлене, кикот и мучене.
— Би ли могъл комедиантът да запази тишина — изискано се обърна към него учителят.
Елиът се опита, но изведнъж стаята му се стори разкривена също както се чувстваше и той самият. Докато се мъчеше да се вземе в ръце, той погледна момичето до себе си, някоя си Пеги Джийн, която явно беше харесала звуците отпреди малко. Тя леко му се усмихна и той й върна усмивката, но усещаше, че устните му са сякаш от маджун.
— Много добре — и учителят се зае да напоява памука с етер.
Елиът погледна буркана с жабата. Жабата също го гледаше и той за първи път си даде сметка, че Ити много прилича на жаба; стори му се, че в буркана е затворено дребничко, тумбесто същество от космоса, което безпомощно се взира навън.
— Няма да убиете това клето беззащитно създание, нали? — каза той на учителя.
— Напротив — отговори учителят.
А в това време у дома пред телевизора дребничкото, тумбесто същество от космоса гледаше следобедния сладникав сериал. Както винаги, кучето Харви се бе промъкнало през пролуката на вратата и седеше до Ити, със смътната Надежда, че чудовището ще продължи да го просвещава за пространството и времето и между другото ще раздели с него сандвича си.
Сладникавият герой от екрана тъкмо се бе навел над сладникавата героиня и я даряваше със страстна целувка.
Ити погледна Харви.
В отговор кучето изскимтя тихо и уплашено.
Зашеметеното космическо чудовище протегна ръка, прегърна объркания мелез и залепи звучна целувка по муцуната му.
А Елиът се обърна към Пеги Джийн, наведе я над масата и залепи страстна целувка на устните й.
Учителят направо побесня. И то с основание, защото Елиът вече се щураше от буркан на буркан да освобождава оцъклените пленници, които не се поколебаха тозчас да опразнят помещението и бодро заподскачаха по пода към вратата.
— Спасявайте се! — изкрещя Елиът, в чийто помътнял мозък сега се раждаха почти библейски изрази. Може и да се бе включил на други вълни и вече да приемаше по специални телевизионни канали. Във всеки случай той тичаше из класната стая и крещеше:
— Вън, вън, ужасни демони, вън в името божие! — съвет, който жабите, останали на опашката, веднага последваха, като моментално се изстреляха към перваза на прозореца.
Тайлър протегна дългите си крака под масата и тъжно поклати глава. Откакто познаваше Елиът, за първи път му домъчня за него. Елиът се бе променил и вече не беше онзи дребнав и стиснат плъх както преди. Всъщност стана доста готин тип. Само дето малко се бе смахнал.
— Господине, господине — извика Тайлър, опитвайки се да отклони вниманието на учителя от Елиът. — Една жаба скочи в торбичката със сандвича ви.
Учителят спря преследването, грабна торбичката и я изтръска. Съдържанието й се изсипа в разтвора от формалдехид, шунката и сиренето потънаха на дъното и моментално се стерилизираха. Тази жаба сигурно беше невидима. Запенен от възбуда, Грег помогна и на последната животинка да изчезне, побутвайки я през един от прозорците в дъното. Жабата полетя във въздуха, а след нея се понесе и едно съвършено балонче от слюнка, искрящо на слънчевите лъчи.
Разярен, учителят повлече Елиът вън от стаята. Стив извади шапката си с крилца, сложи я, размърда крилцата и се произнесе:
— Изключването не му мърда. — Сетне потъна в размишления за това, какво може да ти дойде до главата, когато малката ти сестра вземе да се разпорежда с живота ти.
Но истинската сила, която се бе намесила в живота на Елиът, докарвайки го до изстъпление, си седеше пред телевизора и в сладко алкохолно опиянение сменяше програмите. Натряскан до козирката, Ити се беше облегнал удобно на един стол в дневната, а късите му крачета стърчаха нелепо от края на тапицираната седалка. Започнаха новините и един репортаж за някакво срутване в мина развали целия му следобед.
„… южният тунел пропадна… — обясняваше един от спасителната група, целият в прах. — Мисля, че успяхме да извадим всички, но хората са в критично състояние…“