Той се отпусна безсилно на стола си и също като кучето Харви жално изскимтя.
Елиът бавно се спусна отново на мястото си.
— Свободен ли съм вече, господине?
— Да, да, моля, върви си… — Директорът му махна с ръка и бавно завъртя стола си към прозореца, откъдето струеше слънчева светлина. После отново го завъртя към бюрото, отвори чекмеджето с надпис „Конфискувани наркотици“ и глътна цяла шепа хапчета.
Палавата вълна, по-силна от всякога, се бе върнала при източника си, който, вече съвсем пиян, се клатушкаше тромаво из къщата. Беше пресушил и шестте бутилки бира от пакета. За един земен жител това количество алкохол не е чак толкова голямо, но на този прастар, чувствителен и невинен дребосък от звездите то тежеше като тон тухли.
Той влизаше от стая в стая, блъскаше се в разни предмети, събаряше други и през цялото време си мърмореше пиянски под носа. А кучето Харви предано го следваше по петите.
И то не се чувстваше съвсем в ред пак заради тази телепатична връзка. Нормалната му скоклива кучешка походка се бе превърнала в полупиянско клатушкане, нещастното животинче се пъхна под един стол, изпълзя с усилие и накрая се, просна по корем под кушетката.
— Какво става с теб? — попита го старото чудовище. — Не можеш ли да вървиш изправен? Ей така като мен… — Ити се опита да му покаже, ала се катурна на една ниска мека табуретка.
Кучетата обикновено харесват такива номера, обаче сега Харви виждаше само малки кокалчета за супа да плават във въздуха, а сред тях, да се поклаща космически кораб, на който със светещи букви бе изписано „Кучешки пир“. Той понечи да ги захапе, но с почуда установи, че там няма нищо.
Ити се потъркаля напред-назад върху меката табуретка, после я бутна настрана, изправи се и тананикайки си, пробва няколко диско стъпки, които бе научил от Гърти: „… случат ли се злополуки“.
Пееше вярно, но така странно изменяше тоновете, че те изпълниха въздуха с нестихващо верижно ехо. Харви уплашено заскимтя, защото чу да ечат бездънни каменни пропасти, зейнали в далечни светове, където сновяха малки чудовища.
„… то е само рокинроли“.
Чудовището се завъртя, опитвайки се да оттласне кръглото си като топка шкембенце. Тази смайваща демонстрация на танцьорско майсторство може да продължи още, ако не се бе върнала Мери. Тя влезе през входната врата, прелисти едно списание на масичката за писма, сетне се запъти към кухнята.
Древният космически герой реши, че е ударил часът на любовното обяснение; Той я чуваше, долавяше мислите й и знаеше, че тя е готова да приеме едно съвършено същество като него.
Ити излезе в коридора.
Ала Харви, макар и сам обстрелван от невероятни видения, знаеше, че подобна постъпка е пълно безумие.
И тъкмо когато Мери тръгна към тях, той скочи подир Ити. Озова се пред чудовището точно навреме, приседна на задните си крака така, сякаш просеше за нещо, изплези език и изопна всяко мускулче от кучешкото си тяло, за да скрие космическия таласъм от погледа на Мери.
Както вече знаете, Ити не беше особено висок, на ръст, беше горе-долу колкото поставка за чадъри, и със своята мъченическа умоляваща поза Харви успя да го прикрие.
— Гледай ти, Харви! Не знаех, че можеш да просиш така добре Елиът ли те научи? — попита Мери.
Кучето кимна.
— Обаче аз няма да те нахраня веднага, миличък, нали знаеш — добави тя и излезе в градината.
Харви тутакси развали мъченическата си умоляваща поза. Не беше свикнал често да напряга ума и тялото си, затова представлението не му достави особено удоволствие. Той изгледа старото чудовище.
Чудовището също го изгледа, после бързо отмести очи към вратата, водеща в градината. Ити беше решил, че е безсмислено да крие повече своето съвършенство от Мери и че сега е моментът да я покори с песни, истории и космически сигнали от пръстите, но от по-интимен характер.
Той отблъсна Харви.
Кучето се завъртя във въздуха й се приземи две крачки по-вдясно тъкмо когато влизаше Мери, прегърнала огромен букет цветя.