Колите блестяха, а през отворените врати на склада можеше да се види, че и вътре всичко блести — машините светеха от чистота, иглите и сложните електронни съоръжения искряха.
И той беше донесъл всичко това на изгубеното същество от космоса като дар от Земята…
Елиът се прибра заедно с досадника Ланс, който пак се беше лепнал за него:
— Какво ти стана в часа по биология, Елиът? Ти май нещо превъртя днес, знаеш ли?
— Знам.
— Странно се държиш, Елиът. Не мислиш ли, че не е възпитано да привличаш по този начин вниманието върху себе си — особено сега! И досадникът завъртя многозначително очи, като мишка, която се оглежда наляво-надясно, след като е излапала парче сирене.
Елиът също го изгледа и отново едва се удържа да не го срита. Защото, както и преди, му се стори, че в кривогледите очи на Ланс се отразяват очите на самия Ити и някъде дълбоко в тях проблясват особени лъчи.
Елиът въздъхна и тръгна към стълбата. Ланс го следваше по петите като дъвка, залепнала за подметката му.
— Но да си призная, хубаво го нареди тоя гадняр. Момчетата от другия клас казаха, че като влезли в кабинета, го намерили довършен в собствения му етер. Нали знаеш какво става с тия, дето дишат етер — не могат да си синхронизират движенията и почват да се препъват на всяка крачка. И той бил така…
Те влязоха в стаята на Елиът, проправиха си път през хаоса и отвориха килера. Ити лежеше по гръб, а пръстите на краката му стърчаха.
Ланс се втрещи:
— И ти го оставяш тук сам! Да не си луд! Та това е най-ценното нещо на света! Тук може да се вмъкне всеки и да го отвлече. Да не говорим пък, че той сам може, без да иска, да се нарани!
Елиът вдигна стария пътешественик от възглавниците.
— Но той е фиркан!
Ити отвори очи:
— Кажи шест бутилки…
— О, било ти е предостатъчно, Ити!
Древният скитник от звездите предаде с пръстите си някакви космически сигнали, завъртя очи и кихна. Ланс продължи ужасен:
— За какво изобщо го криеш? Знаеш ли колко много хора ще платят луди пари, за да го видят. Ти имаш златна мина, Елиът! Изведи го на улицата.
И гостът направи многозначителен жест, за да покаже, че притежава всички качества да стане менажер. С лизнатия си червеникав кичур приличаше на гризач, чийто скалп се е удължил при отчаяните опити да се спаси от претъпкан със сирене капан. Някой голям предприемач би го изхвърлил като мръсно коте по стълбите на задния вход. Но тъй като си беше лепка, Ланс не си даваше сметка за това. И съвсем в своя стил продължи:
— Ти, аз и Ити. Ще бъдем страхотна фирма!
Елиът се опитваше да държи Ити изправен, но прастарото същество се олюляваше напред-назад.
— Елиът… кажи главоболие.
— Но той е застрашен — промърмори Ланс. — Елиът, тук е нужен специалист, та ти не знаеш най-елементарните неща, за да се грижиш за едно извънземно.
Елиът продължаваше да крепи Ити, ала вече усещаше необикновената тежест в тялото на древното същество — особена тежест, дълбока и съвсем различна от всичко, до което се бе докосвал досега.
— Ити! — той разтърси извънземното и то обърна очи към него. В тях блуждаеха космически видения, каквито Елиът не беше виждал никога в нито един момент от дългите дни, когато Ити живя при него. Това бяха сигнали от най-далечните кътчета на космоса. Те проникнаха в тялото на Елиът и той пое тежестта на Ити.
— Ити, Ити, какво става…
Древното същество тежко се отпусна. Плътността му се променяше. Силата на земното притегляне се бе стоварила цялата върху него и то се чувстваше като ядро на изчезваща звезда. И бавно се превръщаше в черна дупка.
Това засегна и Ланс, неговото тяло също натежа и както си беше нисък, се смали още повече, сви се като плъх, пропълзя под протегнатата ръка на Елиът и каза:
— Ето, виждаш ли, той контактува със света чрез теб. Той ти принадлежи, Елиът! И ние трябва да използваме това. Баща ми е юрист. Той ще измисли нещо. Ще станем милионери! Ще пътуваме навсякъде. Всеки ще иска да се запознае с нас, защото ще бъдем най-прочутите момчета в света. Всички ще искат да видят Ити, а той ще бъде наш!
Ала Ити не принадлежеше на никого, единствено гравитацията имаше власт над него. Той бе фокусирал вълните си, бе неутрализирал моментално алкохола в тялото си и вече бе дошъл на себе си. Но другото — стремителното свиване на собственото му същество, не можеше да овладее…