— Всички долу, бързо — изкомандва тя, загърна Елиът с някаква хавлия и ги избута пред себе си. Вече не разсъждаваше разумно. Действаше, водена сляпо от някакво смътно чувство. Нека тази твар си остане във ваната, ако иска, но тя и децата трябваше да излязат навън. Мислеше само за това, нищо друго не я интересуваше.
— Но ние не можем да го оставим сам — възпротиви се Елиът.
Мери само го бутна напред. Сега тя имаше Абсолютна власт, която се раждаше от задушаващия страх и желанието да изчезнат. Тя избута и трите си деца като парцалени кукли надолу към вратата. Отвори я, и последната капчица разум у нея се изпари — на прага стоеше един астронавт.
Той се взираше напрегнато през стъкления шлем. Беше в скафандър. Тя затръшна вратата под носа му и хукна с децата към страничния изход. Оттам обаче влизаше друг астронавт.
Мери се втурна към прозореца, ала някой отвън го покри с изкуствена материя и тя видя как един мъж в скафандър го облепя целия.
Само след миг над къщата се спусна огромен найлонов купол, който я похлупи цялата.
До вечерта къщата се превърна в гигантска, херметически затворена лаборатория от прозрачен винил с широки въздушни ръкави, които се издигаха до покрива и опасваха цялата конструкция. Ярки луминесцентни лампи, издигнати на високи скели, я осветяваха от всички страни. Улицата беше блокирана и по нея бяха паркирани камиони с ремаркета. Наоколо сновяха хора в сини комбинезони.
В къщата се влизаше през един фургон.
Там Ключа вече си навличаше комбинезона и слагаше шлема. Щом се приготви, отвори задната врата на фургона и се озова в един от грамадните ръкави. Тръгна по него, стигна до пневматична преграда, дръпна ципа и влезе в поставената, под карантина къща!
— … невероятно, просто невероятно… — мърмореше под шлема си скептично настроеният микробиолог. Гласът му странно хриптеше, а лицето му бе побледняло като изгубила цвета си златна рибка, задъхваща се в аквариума на някой евтин универсален магазин. Онемял, той стоеше насред помещението, определено за него и неговия, екип — мъже и жени, заети да изучават под микроскоп различни тъкани и други проби от жизнената система на Ити, система, която в началото ги бе изумила, но те постепенно се опитваха да се отърсят от изумлението.
В друго помещение на къщата екип от лекари се занимаваше с членовете на семейството. В дневната, превърната в спешно отделение, вземаха кръвна проба от Мери.
— Забелязали ли сте някакви промени в околната среда, след като… то… се установи в къщата ви? Температура влажност, светлинна интензивност?
Тя бе вперила поглед в човека, който я разпитваше, и не можеше или пък не искаше да отговори. Друг лекар до нея мереше кръвното налягане на Майкъл.
— Забелязали ли сте някакви външни промени в цвета на кожата на това същество или в дишането му? Загуба на коса, видимо изпотяване?
— Той никога не е имал коса — отвърна Майкъл.
— По всичко личи — обърна се лекарят към друг свой колега, — че децата са успели да осъществят някакъв примитивен езиков контакт с него. Седем-осем едносрични думи.
— Аз го научих да говори — похвали се Гърти на лекаря, който отрязваше кичур от косата й. Пред нея коленичи един психиатър.
— Научила си го да говори?
— Да, с моята игра „Говори и пиши“.
Психиатърът очевидно никога не бе чувал за такава игра.
— Забелязала ли си твоят приятел да показва някакви чувства? Случвало ли се е например да се смее или да плаче?
— Плака… — каза Гърти. — Искаше да си отиде вкъщи.
Ръководителят на цялата тази операция мина в трапезарията, където екип от рентгенолози изучаваше костната структура на извънземното. Това, което виждаха, ги караше от време на време да се почесват недоумяващо по шлемовете. Ключа разтвори ципа на друга „врата“ и влезе в стаята с най-строга карантина. Цялото помещение бе обвито в прозрачна изкуствена материя, а вътре в него беше отделено друго стерилно пространство, широко три на три, с найлонови стени. Там бяха Елиът и Ити. Изследваше ги екип от най-добрите специалисти в медицината.
— Ето я графиката… Електрокардиограмата не прилича на човешка.
— Забелязват ли се Q-, R-, X-излъчване?
— Не.
Има ли изобщо някакво излъчване?
— Не знам… не мога да кажа.
Графиката, която излизаше от апарата, не беше описана в никой земен учебник. Но докторите са интересно племе: остави им за няколко минути и най-абсурдното същество и те ще го проучат изцяло с апаратурата си, без при това да се развълнуват ни най-малко.