— Той беше… най-добрият — хлипаше момчето и се взираше в древния си приятел с очи, плувнали в сълзи. Въпреки протестите на главния лекар Гърти и Майкъл също влязоха в стаята и застанаха зад него.
Гърти се приближи до масата, надигна се на пръсти и погледна чудовището:
— Умрял ли е, мамо?
— Да, миличка.
— А не можем ли да си пожелаем да се върне?
Последното нещо, което би си пожелала Мери, беше това малко чудовище да възкръсне. Тя изгледа отвратителното му сбръчкано телце, ужасната уста, дългите му, зловещи пръсти, нелепия му корем — та то беше олицетворение, на грозотата, а на всичко отгоре едва не уби Елиът.
— Да се върне… — извика Гърти. — Да се върне, да се върне, да се върне!
Да се върне, помисли си Мери, повтаряйки след дъщеричката си, без да разбира защо…
От изолатора излязоха всички, включително и Елиът, който застана най-отпред, наблюдавайки как пъхат Ити в найлонов чувал, затварят ципа и го покриват със сух лед. Съоръженията от другите стаи бяха демонтирани и защитните покривала от прозрачна пластмаса — свалени.
Отнякъде донесоха малък оловен ковчег и положиха извънземното в него.
Ключа застана зад Елиът и постави ръка на рамото му:
— Искаш ли да го видиш за последен път?
След това махна с ръка на другите да излязат и остави Елиът сам в стаичката, като спусна пластмасовата преграда след него.
Елиът се надвеси над малкия ковчег. Почисти сухия лед от лицето на Ити. По бузите му се търкулнаха сълзи и паднаха върху найлона, покрил сбръчканото чело на извънземното.
— Мислех, че ще бъдеш с мен завинаги. Щях да ти покажа още хиляди неща, Ити… Ти беше като сбъдната мечта. Но докато не се появи, не съзнавах, че мечтая за такова нещо. А сега, на друго място ли си отишъл сега?
Вие вярвате ли във феи?
Ги-ипъл, ги-ипъл, сн-и-н-н орг…
Лъч златиста светлина се стрелна в пространството. Сред космическите историци съществуват две мнения за това. Откъде се бе появил той. Беше По-стар от Ити, по-стар и от най-старите вкаменелости. Някои смятат, че това е била целебната сила на самата Земя, побрала в една-единствена трепкаща нишка цялото земно познание и изпратена в знак на внимание към един пришълец. „Не надничай повече в чужди прозорци“ — изрекла и изчезнала…
Други твърдят, че Земята е била обречена, че не би могла да се спаси сама и че целебната сила е дошла от друга планета — нейна посестрима, която й помогнала да укроти дракона на ядрената сила.
Ала много хора чуха едно: дри-иипъл, зу-ун-нг у-ум-м — т-в-рд-с…
Зов от отвъдното…
Каквото и да бе, то докосна целебния пръст на Ити и връхчето му запламтя в розово.
И извънземното се излекува. Само. Не разбра как.
Но му се привидя капитанът на неговия кораб и това видение беше по-красиво от всякога!
— Добър вечер, капитане — каза Ити.
— Не надничай в чужди прозорци — отговори гласът.
— Никога вече, капитане мой.
Ослепителен блясък изпълни тялото на Ити и той се почувства целият златист, усещането беше най-силно в областта на сърцето, където златистото постепенно премина в червено и затрептя. От сухия лед се издигна пара; тя бързо порозовя, обагри се и Елиът я забеляза. Веднага разчисти леда върху гърдите на Ити и видя изпод него да блести светлинката от сърцето му!
Обърна се към вратата — там Ключа все още разговаряше с майка му. Бързо покри с ръце светлинката на Ити.
Извънземното отвори очи:
— Ити… обади… вкъщи.
— Добре — прошепна радостно Елиът, — добре, Ити.
Съблече си ризата и покри с нея сърцето на приятеля си:
— Сега трябва да те измъкнем оттук. Стой така.
Елиът постави отново сухия лед върху Ити и затвори ципа на чувала. Сетне, преструвайки се на дълбоко опечален, захлупил лице в шепите си, излезе бързо през отвора, като избута майка си и Ключа. Само след секунда вече беше в кухнята и заедно с Майкъл стоеше до маса, отрупана с хирургически инструменти, маски и микроскопи. На масата клюмаше и увехналото мушкато на Ити. Докато Елиът шепнеше нещо в ухото на брат си, мушкатото също като Майкъл изправи главицата след миг от мъртвите стръкчета покълнаха свежи зелени листенца. То напъпи и отново разцъфтя.
Майкъл тихо поговори с някого по телефона, а после се измъкна през страничната врата на къщата.
Елиът бе застанал до главния въздушен ръкав, който водеше извън къщата, а покрай него минаха униформените служители, понесли оловния ковчег. Отвориха ципа на последната „врата“ — мъжът с ключовете я придържаше, докато излязат. Отнесоха ковчега във фургона и се върнаха.
— Аз отивам с Ити — заяви Елиът.